Поредният или… първият! Ще го има ли бъдещия стадион на ЦСКА

Спортната общественост и по-конкретно феновете на ЦСКА днес получиха дълго чакани подробности около проекта на бъдещия нов стадион „Българска армия“. Част от ръководството на футболния клуб и архитекти показаха как ще изглежда стадионът, когато бъде готов. С една дума – прекрасно! Всичко на пресконференцията по презентиране на проекта звучеше като приказка – остава само този проект да бъде превърнат в реалност.

Защото такива проекти за нов стадион (или подобни) през годините свързаните с червената общност видяха не малко. Като се започне още от управлението на Васил Божков (тогава, ако не ме лъже паметта покойният Стефан Орманджиев и Лазар Василев презентираха проект), мине се през Александър Томов и индиеца Митал, та се стигне до днешни дни – проекти, дал Господ. Но нито един до този момент не видя бял свят. Остана само на хартия в нечие чекмедже в канцелариите.

Не знам защо, но този път като че ли лично аз съм повече оптимист от предишните пъти. Може би заради по-мащабното представяне на този проект, или заради това, което чух лично на пресконференцията в детайли. Архитектите и ръководителите на проекта имаха отговор на повечето въпроси. Влязоха в най-малки детайли – стигнаха до огряването на терена, каква е видимостта от всяка една седалка на трибуните, каква храна ще се доставя за феновете в различните сектори, какъв ще бъде размерът на светлинните табла, децибелите на озвученост и още и още.

Скептиците биха казали – добре научен урок за пред хората. Този път обаче аз избирам да бъда оптимист, че нещата могат да се случат. След повече от 20 години гледане на картинки и проекти, този път избирам да повярвам.

МАКАР че… и този път ще бъде трудно и на практика документалните формалности все още текат. А те са свързани с доста сериозна комуникация със Столична община и държавата. А това най-много ме притеснява. Защото, където има намесена общинска власт и политика, всичко става много трудно. Справка – строежът на стадиона на Ботев Пловдив, който отне точно една десетилетка. В ЦСКА са си поставили твърде оптимистични срокове – да започнат да реконструират стадиона през есента и за 18 месеца той да бъде готов.

Да – важното е да се уточни, че става въпрос за реконструиране, А НЕ за строеж. Защото за строеж на нов стадион клубът няма право, трябва да реконструира точно там, където е настоящият стадион и нито милиметър повече. Проектът обаче предвижда дори нещо в полза на столицата и държавата – голяма част от парка около настоящия стадион ще бъде засаден отново и ще бъде върнат на Борисовата градина.

Ако има нещо, което може да се причисли към бъдещите негативи – това е премахването на терените, на които в момента играят част от юношите на ЦСКА от школата. При бъдещия нов стадион тези терени няма да съществуват. Т.е., част от детско-юношеската школа ще бъде преместена на Панчарево, а по-малките трениращи ще използват друго място в София. Но честно казано, ако стадионът и въобще видът на цялото пространство около него изглежда така, както бе представен днес, тези терени няма как да бъдат на това място. Те са точно пред централния вход на съоръжението.

Часове след представянето на проекта, типично по фенски започна традиционното намиране на кусури. Този път относно бъдещия капацитет на стадиона, който ще бъде за минимум 16 000 места. На червените фенове, които пълнят всеки път „Армията“ с по 20 000, явно им се вижда малък този капацитет… Не е сериозно това да бъде тема на разговор при положение, че на обикновените мачове срещу Хебър, Септември и Арда на стадиона има 2-3 хиляди души. Ще бъде прекрасно, ако на всеки мач има по 10 000 души или по 12 000 от тези 16 000, но да се искат грандомански стадиони от по 50 000 – напълно излишно и нерентабилно. ЦСКА може да има огромна фенска маса, но истината е, че 4-5 пъти в годината стадионът ще бъде пълен до последното място при капацитет над 16-18 000 места. И то с много уговорки.

Сега остават следващите стъпки, а именно всички административни детайли да бъдат изчистени, за да може през есента да стартира самата реконструкция. За жалост живеем в България и именно поради написаното по-горе – проекти много, но готови стадиони – няма, все още не е време за отваряне на шампанското. Защото пак давам пример със строежа на стадиона в Пловдив – бог знае колко първи копки бяха направени за тези десет години и колко бутилки шампанско бяха счупени в нови и лъскави лопати. Много се надявам реконструкцията на Българска армия да се случи, защото нека помислим извън фенските закачки – този бъдещ стадион ще бъде за добро не само за ЦСКА, а за футбола ни въобще.

Родният футбол отдавна е затънал в тинята, но без да бъдат оправени стадионите е немислимо да се надяваме да прогрес. Защото играчът Х, от която и да е европейска държава, отваря Гугъл мапс и първото, което вижда на „Българска армия“, са химическите тоалетни и полусрутеното светлинно табло. Той автоматично затваря интерактивната карта и се насочва към втора дивизия на Кипър или Гърция.

Всичко обаче е и въпрос на държавна и местна общинска политика. Така и не проумявам как и защо държавата не намери подход да ремонтира/реконструира или изгради стадиони, след като по този начин тя първа ще извлече дивиденти от това. Много добре знаете политиците колко обичат да трупат слава на спортен гръб. Първият министър на спорта или премиер, който помогне за конкретен стадион, ще остане завинаги в историята, а и ще получи не малко в замяна… Така че притесненията около бъдещия стадион на ЦСКА, свързани с политическата ситуация, не е задължително да са съвсем черни. Защото проектът е на финалната права и този в столична община или държавата, който опита да го спре, няма да се почувства комфортно! Защото, повярвайте, в тези дни на политическа турбуленция, никой няма полза да става враг на голям обществен проект с огромна значимост. Точно сега е моментът в ЦСКА да действат и да докарат нещата до позитивен финал.