Анкети и класации?! Вечният повод за обидени…

По темата е писано много. И то не от вчера, а от години, дори десетилетия. Вероятно още от самото начало и от момента, в който някой е решил да съпостави минимум двама души, за да определи кой е по-добрият в нечия анкета, класация или допитване… Да съпостави двама души не на спортното игрище на база на техните резултати, а чрез гласуване (независимо дали от страна на състезатели, треньори, ръководители, журналисти). Това автоматично означава, че нещата придобиват съвсем друг облик.

Анкетите винаги са били и ще бъдат вечен повод за обидени, сърдити и недооценени. Ако вземем пример конкретно класациите в българския спорт, десетки са примерите на спортисти, които цял живот (без преувеличения) са сърдити, че не са избрани еди коя си година за победители, а истински са заслужавали (дали е така, пак е въпрос на нечия гледна точка).

Над половин век по-късно и до днес се носят легенди, че великият Димитър Якимов от ЦСКА е сърдит, защото така и никога не е бил определен за „Футболист №1 на България“ (Митата четири пъти е трети в анкетата). Безспорно погледнато от днешното състояние на футболната игра у нас буди изключително недоумение как и защо Магьосникът не е бил №1, но това са фактите. Не е тайна, че в последните може би 30-ина години Митата е дал максимум 1-2 интервюта и страни изключително много от публични изяви. И под сурдинка се говори, че основен повод за това е именно пренебрегването му в тази анкета.

Добавям великите Петър Жеков и Наско Сираков, които също не са били №1 в България!!! И още и още.

А какво да кажем за анкетата „Спортист на годината“, която също има никак не малък принос за сръдни и обиди. Които за съжаление създават негативни взаимоотношения между самите спортисти, а това понякога остава за години напред.

Но ако да речем в класацията „Футболист на годината“, може да сравниш резултатите на открояващите се – брой голове, асистенции, мачове, купи за сезона и т.н., то как да направиш подобнмо нещо в по-голямата анкета „Спортист на годината“? Как да сравниш несравнимото, защото за мен лично е невъзможно да поставиш на една везна баскетболист, състезател по плуване, футболист, рали пилот и състезателка по шахмат.

Невъзможно е да сравниш постиженията на спортистите на база спечелените от тях медали през годината, защото в някои спортове въобще няма големи първенства и турнири за дадената година. А в други спортове всяка година има европейски и/или световни първенства, а понякога и двете (справка – борба, художествена гимнастика, бокс, плуване и т.н.)

И тук идва моментът как да посочиш кой е по-добър и на база на какво?! Ако е по спечелени медали – няма да бъде честно, защото нека признаем, едно е спечелиш медал от голямо състезание по лека атлетика, а съвсем друго – на турнир по таекуондо, кик-бокс или бадминтон (без да омаловажавам труда на момчетата и момичетата в тези спортове). Защото само да си на финал в лекоатлетическа дисциплина на Световно или Европейско, означава да си сред най-добрите 10 или 12 в света!!! И говорим за лека атлетика, където конкуренцията е убийствена. Докато например в художествената гимнастика да си на финал не е същото (особено, когато си от България)…

Как да сравниш постижението на Александър Везенков, който стана вторият българин в НБА, когато това на практика не се материализира с медал. А от другата страна някой европейски шампион по вдигане на тежести/бокс/борба/самбо/джудо и т.н. би имал аргументите (и вероятно ще бъде прав за себе си), че той е шампион и би трябвало да е по-напред в класацията. И дори победител. Защото той е станал шампион и в своите очи и в своя спорт той наистина е стъпил на най-високия връх!

Лошото е, че самите спортисти не оценяват или малко разбират постиженията на своите колеги от другите спортове. Ще запяза името на топ спортист, носител на олимпийски медал, който ме попита: „Защо Везенков трябва да е спортист на годината за миналата 2022 година?“ Опитах да обясня какво постига с Олимпиакос и какво означава да си сред най-добрите в Европа в спорт, какъвто е баскетболът… И получих следния отговор: „Ама той играе за гръцки отбор, а не за български…“ И спрях с опитите за убеждение.

Затова анкети, събиращи на едно място състезатели от напълно различни спортове, не са съвсем правдоподобни и за жалост повече разделят, отколкото уважават труда и усилията на самите спортисти. Далеч по-справедливо е всеки спорт да определя своя победител през годината, както се прави в почти всички наши федерации. Избират №1 в леката атлетика, борбата, бокса, щангите, плуването и т.н. Така може да съпоставиш и сравниш състезатели само от един вид спорт, което прави допитването много по-честно. Но да кажеш кой е по-добър между Везенков, Петър Мицин, Карлос Насар и Нургюл Салимова е наистина несериозно!

Преди няколко дни бяха раздадени традиционните Спортни Икари. За №1 бе определен Петър Мицин, което накара изпълнителният директор на Българска федерация по баскетбол Филип Виденов да напише под наградата за „Впечатляващо представяне“, присъдена на Александър Везенков – ПОДИГРАВКА! Организаторите просто са се опитали да излязат от положение и са дали награда и на Везенков, но не за №1, а в друга категория. Не че това е толкова важно и ще трогне баскетболистът, но един съвсем обикновен плакет създава излишно напрежение.

Преди години беше по-различна ситуацията и разбирам желанието на тогавашните спортисти да бъдат №1 в тази анкета. Тя беше изключително престижна, а и каквото да си говорим – имахме такива велики личности, че не знам как са определяни победителите! Само погледнете тройката през 1995 и 1996 година – Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Валентин Йорданов… Как да кажеш коя олимпийска титла е по-олимпийска – на Стефчето или на Вальо Йорданов в Атланта`96 (а тогава шампион стана и Даниел Петров-Пинчера)?!

Спомням си и разказа на треньора по бокс Георги Стоименов-Терсенето как през 1993 година Спортист №1 е станал Серафим Тодоров. По това време, а и доста след това, организаторите на анкетата подаряваха автомобил на победителя, а за Сарафа колата идва като подарък от Господ (тогава той изпреварва Емил Костадинов). Та тогава поне за кола е имало повод да се обидят или разсърдят, а сега от няколко години дори самата церемония не се провежда, а само се обявяват резултатите!

Но въпреки това всяка класация особено в България винаги е повод за сръдни, обиди и вечното подозрение, че някой пак е по-напред с далавера…