Една среща със стари приятели! Благодарим ти, капитане…

Казват, че един човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. В Струмска слава с гордост може да добавят, че един от най-големите бе нашият капитан. Нашият №8, нашият неуморим и заразяващ пример. Както на футболния терен, така и извън него. В съвременния футбол такива фигури са на изчезване. Не случайно той е сравняван с европейските и световни футболни легенди, защитавали цветовете само на родния си отбор. Тези хора са рядкост и ние в Струмска слава винаги ще го пазим в сърцата си.

Да, такъв е Тодор Зюмбулев – футболист, капитан, лидер, характер, сърце, пример…

А само как ни се иска отново да стъпи на терена, да нагласи капитанската лента на ръката си и да изведе съотборниците си за поредната битка. Да даде поредния си ювелирен пас или да покаже на противниковите вратари, че ако реши, може да реализира и от невъзможна ситуация.

Е, макар и в малко по-различен футболен двубой, феновете на футбола в Радомир отново видяха своя любимец на терена. Тодор Зюмбулев организира своя бенефис, като събра стари приятели и съотборници за един последен двубой. Гостуваха ветераните на Левски, които уважиха не само Зюмбулев, а и организаторите, както и домакините от Радомир.

Сред официалните лица, уважили местната легенда, бяха Валентин Чакъров (директор първенства и турнири към БФС), Антони Здравков (председател на Зоналния съвет към БФС), Валентин Лазаров (председател на Областния съвет на БФС Перник), президентът на Струмска слава Кирил Николов, кметът на Община Радомир Пламен Алексиев, кметът на Долна Диканя Елинчо Колев и много други, пише официалният сайт на Струмска слава.

Разбира се, както подобава на един празник, не мина и без подаръци за най-заслужилия, а именно Тодор Зюмбулев. От името на БФС Валентин Чакъров подари на доскорошния футболист фланелка на националния отбор с №8, с който Тошко игра през цялата си кариера. Шефът на Струмска слава Кирил Николов също подари фланелка, но на отбора на сърцето на Зюмбулев – Струмска слава, както и топка за спомен с автографи от всички футболисти.

Един от най-ценните подаръци за спомен обаче е този от Евгени Зюмбулев – брата на Тодор, с който играха рамо до рамо дълги години, а в някои моменти от кариерите си бяха капитани на различни отбори. Евгени подари на батко си умалено копие на Златната обувка със специално послание „Болката минава, но славата остава вечно!“

На футболния терен отборът на ветераните на Струмска слава бе воден от треньорско трио – Слави Кирилов, Кирил Кунев и Петър Анестиев, а в състава личаха доста познати и любими имена на местната публика – много приятели и бивши съотборници на Тодор Зюмбулев. Сред тях бяха Борислав Давидков, Георги Кьосев, Кирил Кунев, Димитър Мирчев, разбира се Евгени Зюмбулев, младото острие на настоящия тим на Славата – Александър Аспарухов и много други. Със синия екип на Левски играха легенди от близкото и по-далечното минало, сред които Емил Велев-Кокала, Емил Спасов, Руслан Михайлов, Дончо Донев, Даниел Пеев и други.

Резултатът от двубоя нямаше значение, но както подобава на една приятелска среща, тя завърши 3:3, след което последва изпълнение на дузпи. И разбира се, радомирци никога не отстъпват особено вкъщи – след изпълнението на наказателните удари, се поздравиха с победата, като една от дузпите бе точно изпълнена от капитана Тодор Зюмбулев.

Особено емоционални бяха думите на Слави Кирилов, който се обърна към всички присъстващи, но имаше и лично послание към Тошко: „Благодаря, че съдбата ни срещна и извървяхме заедно не малък път. Благодаря на съдбата, че те срещна с всички тези момчета и изградихте страхотни приятелства. Тошко, поемаш по нов път, но бъди все така упорит, раздавай се, бъди усмихнат и помагай на хората.“

А емблематичният №8 отвърна: „Благодаря на всички, които дойдохте и уважихте моя бенефис. Благодаря на организаторите, трогнахте ме! Благодаря на кмета на Община Радомир, на Слави Кирилов, на президента на клуба Кирил Николов, както и на всички фенове и приятели, които през годините бяха до нас.“

След което предаде своята фланелка с №8 и капитанската лента на Емо – футболист от школата на Струмска слава, която е раждала, ражда и ще ражда таланти.

Така приключи една славна футболна кариера, а на излизане от терена любимият №8 прегърна дъщеричката си и не сдържа сълзите си. Помаха за довиждане на публиката, която стана на крака и го аплодира. Така, както го правеше в стотиците мачове, в които Тодор Зюмбулев беше нашият пример.

Благодарим ти, капитане! За нас беше чест…