Николай Цветков-Демона пред БР: За новата си роля на треньор в Бдин (Видин), Купата с ЦСКА, най-голямата грешка в кариерата и… къртовския труд

Ето какво каза Николай Цветков пред Букмейкър Рейтинги:

-Николай, от няколко дни новината около теб е, че стана треньор на Бдин (Видин). Това означава ли, че официално прекратяваш футболната си кариера?
-На този етап все още не прекратявам официално, защото имам уговорка да играя. Но идеята ми е, ако момчетата се справят и ако селекцията ни е добра, да се повявам по-рядко на игрището. И така да стартирам с треньорството.

Зазопазнавайки се с нашето Winbet Ревю, ще получите възможности за много бонуси, оферти и високи коефициенти

-От кого получи предложението от родния ти град Видин?
-Предложението получих от президента на клуба Жоро Василев и директора Спас Боянов. Обадиха ми се и коментирахме ситуацията. Реших да приема това ново предизвикателство за мен. В крайна сметка аз съм роден тук, всички близки са ми във Видин и реших, че както аз мога да бъда в помощ на Бдин (Видин), така и Бдин (Видин) може да ми помогне в началото на треньорската кариера. Искам да благодаря както на ръководството, така и на Александър Петров, с когото ще работим заедно начело на отбора. Още от първите дни той ми помага изключително много.

-Това е напълно нова страница в живота и кариерата ти. Смяташе ли да останеш във футбола и да се занимаваш с треньорска дейност или имаше съвсем други планове?
-Като цяло наистина така си представях нещата, ако остана във футбола и след активната ми кариера. Знам, че не съм минал като треньор през деца и юноши, но идеята ми бе да бъда помощник или треньор на мъжки отбор. Мисля, че това е нещото, което искам да правя и имам амбиция да правя.

-Сам каза, че това е предизвикателство – ще се справиш ли? Сега си от другата страна.
-Аз не се плаша от предизвикателствата. Да, за мен е нещо ново, поемам по нов път, но и като футболист винаги съм играл в отбори, в които е имало изисквания. Така че съм свикнал с напрежение. Реално съм на тази длъжност от две седмици, в които по-скоро се занимавам с организационна дейност и селекция. Отборът стартира подготовка на 4 юли.

-Какви са целите ви – твоите и на клуба, който през последния сезон остана на 4 място в Северозападната Трета лига?
-На този етап цели не си поставяме. Ще се опитаме да радваме хората, които идват на стадиона и ако се отвори възможност, ще мислим за нещо по-голямо. Целите ще ги поставяме спрямо моментното ни състояние.

-С какъв отбор разполагате, имате ли потенциал за добро класиране през новия сезон в Трета лига?
-Отборът има потенциал, до полусезона вървеше добре, но през втората част не знам на какво се дължи, но са се получили малко по-лоши резултати и в крайното класиране завърши четвърти. Голяма част от ядрото футболисти остават. Ние разчитаме много на местните момчета, отборът на практика е изграден почти от наши кадри. Водим разговори с някои футболисти, които евентуално ще подсилят тима, но имена няма да казвам.

-Доста хора може и да не знаят, че си роден във Видин, макар да те асоцират с Ботевград, където започваш като юноша и след това с Ловеч, където прекара доста години в академията на Литекс.
-Да, Видин е моят роден град, но още като дете – на 3-4 годишна възраст се преместихме в Ботевград. Родителите ми работеха там. Години по-късно – може би след 17-18 години, се върнах в Бдин вече като футболист и играх един сезон в тогавашната Западна Б група. Смея да твърдя, че се справихме никак не лошо и завършихме на 3-то място. След това обаче поради неуредици отборът фалира и изпадна по аматьорските групи. И сега десет години по-късно отново се връщам в родния ми град, ако говорим за футбол. Иначе не съм прекъсвал връзката си с близките, роднините и приятелите от Видин.

-За последно игра именно в Балкан Ботевград, с който дадохте заявка за Втора лига, водейки в класирането на полусезона. През пролетта обаче нещо се случи. Защо не успяхте да издържите?
-Ако мога да го кажа, използвайки модерната дума – през втория полусезон не успяхме да надградим. Може би имахме нужда от 3-4 нови класни попълнения, това не се случи и от там се получи срив в отбора.

-Но Югозападната Трета лига е доста силна и със сериозна конкуренция?!
-Така е. Ако Балкан участваше в някоя от другите групи, със сигурност би могъл да си осигури участие във Втора лига, но нещата при конкурентите ни – Беласица, Чавдар Етрополе и Витоша Бистрица бяха по-добре.

-Притесняваш ли се от нещо, плаши ли те треньорския занаят, в който ти тепърва прохождаш?
-Наистина сега започвам да се уча. Искам да се развивам, да работя, да постигам успехи. Тепърва трябва да мина и през треньорските курсове – чака ме доста работа. Надявам се един ден да се видя като по-успешен треньор, отколкото бях като футболист. Вече понатрупах доста опит особено в последните години, така че едва ли нещо може да ме притесни.

-Какво искаш да постигнеш?
-На първо време искам да изградя отбор, който играе добър футбол и постига резултати. Аз съм амбициозен човек и се надявам тази орисия – да се боря за промоция често пъти, да ме последва и сега с Бдин (Видин).

-Тъй като си играл на всякакво ниво в България, включително и доста години в елита, възможно ли е да изискваш повече от футболистите, отколкото имат потенциал?
-Точно защото съм играл на всякакво ниво – от най-ниското до най-високото, много добре съм наясно с качествата на самите футболисти и с нивото на групата. Все пак допреди няколко седмици играех на същото ниво. В главата си имам нещата подредени и знам кога, какво и колко да изисквам. Познавам доста от момчетата много добре, с някои сме били съотборници, други са от Видин. Мисля, че ще успеем.

-Ще ти имат ли респект и уважение, ти вече си в ролята на треньор?
-Аз винаги съм разсъждавал по следния начин – респект и уважение се печелят от начина на работа. Всичко зависи от мен.

-Когато ги събереш в центъра на игрището за първа тренировка и трябва нещо да им кажеш, за кой треньор първо ще си спомниш – от кой си запомнил най-важните неща във футбола?
-Има доста треньори, от които мога да взема и съм вземал като съвети. От един съм научил как се комуникира с играчите, от друг – изисквания към тренировките, от трети – нещо друго. Много добре съм се разбирал с Ферарио Спасов и с Христо Янев. Когато бях в Локомотив София мога да кажа само добри думи за Младен Додич – страхотен професионалист. Работих малко с Вальо Илиев, но и от него мога да взема и съм научил някои неща.

-Би ли се обадил на някого, с който си работил, за да го попиташ за съвет?
-Да кажем, че се обаждам на доста хора за съвети, мнения и т.н. Аз съм много далеч от тези имена, които изброих, а и от доста други треньори, с които съм работил. Ако не се вслушваш в мнения, докато се учиш, не мисля, че ще успееш. Но същевременно искам да изградя собствен стил, собствено виждане за нещата.

-На кого в треньорската професия се възхищаваш в световен план?
-От дете винаги съм бил за Реал Мадрид и за мен нищо друго не съществува! Възхищавам се на Зинедин Зидан и Карло Анчелоти. И то не защото постигат успехи, а заради самото им присъствие. Имам чувството, че всяка поява на Зидан тотално променя футболистите.

-Коя е най-голямата грешка в кариерата ти? Споделяш ли мнението, че и заради твоята скромност, не игра на по-високо ниво? Можеше ли с друго поведение или други начини да стигнеш по-далеч?
-Най-голямата ми грешка беше още, когато бях в Литекс. Още тогава не разбрах, че футболът е много, много работа и то къртовска работа. Много късно може би започнах да осъзнавам и да мисля професионално върху футбола. Да тренирам по-сериозно. Заех се с това на 28-29-годишна възраст, а вече бе станало твърде късно.

-На какво разчиташе до тогава, на таланта ли, защото името ти беше сред най-талантливите футболисти на твоята възраст?
-Просто до този момент не приемах футбола толкова сериозно. От една страна грешките бяха мои, но от друга страна като че ли не попаднах на правилните хора, които в дадени моменти могат да седнат и с няколко разговора да ти обяснят нещата. Защото колкото по-рано погледнеш на футбола като професия и начин на работа и да разбереш, че е къртовски труд, толкова по-добре за теб. Осъзнах го много късно… Но аз не съм от тези, които гледат толкова назад и съжаляват. Приемах нещата такива, каквито са, опитвах да променя някои – понякога ставаше, друг път – не.

-Сега вече преминал през тези моменти това ли ще посъветваш футболистите, когато ги изведеш на тренировка във Видин?
-Мога да им кажа и ще им кажа, че футболът е много работа. Аз обичам да използвам една фраза, че когато спреш да даваш на футбола и той спира да ти дава!

-Как обаче ми мотивирал момче от Трета лига, на което може да му се налага да работи допълнително, да мисли само за футбол?
-Ако няма личната амбиция и не гледа на футбола като начин на живот и не иска да се развива, няма как да му помогнеш. Може да му кажеш, да му обясниш, но по нататък той си преценява. Имах лични разговори с някои от футболистите и мисля, че са ме разбрали.

-Спомням си, когато пристигна за първия си ден в ЦСКА с треньор Христо Янев. Беше притеснен…
-В началото може би да, защото това е ЦСКА и самият клуб стряска. След това обаче направихме страхотен отбор. Ако всеки човек има един звезден миг в живота, моят беше тогава, като подаръкът бе спечелването на Купата на България. Много пъти съм казвал, че тогава отборът беше обединен, хората се радваха, имаше хиляди на всеки мач, а играехме във В група. За мен това беше най-важното. И вярвам, че колкото повече години минават, толкова повече този отбор и самият сезон ще бъдат оценени подобаващо, защото малко след това имаше хора, които се опитваха да обезценят усилията ни.

-В кои отбори се чувстваше оценен и уважаван?
-В последните ми отбори бях и оценен, и се чувствах добре. Понеже често ми се налагаше да сменям отборите, мога да кажа, че в Монтана изкарах прекрасни години. Там се чувствах перфектно. Може би това е отборът, в който се чувствах най-добре.

-Последен въпрос – това предложение от Бдин (Видин), ще те остави ли във футбола и занапред?
-Истината е, че имах идеи за някакви други неща след активната кариера на футболист, но след като получих това предложение… така е трябвало да стане. Може би футболът иска аз да остана.