Николай Цветков-Демона пред БР: За новата си роля на треньор в Бдин (Видин), Купата с ЦСКА, най-голямата грешка в кариерата и… къртовския труд

Стефан Ралчев
Николай Цветков е роден през 1987 година и във футболните среди е популярен с прякора си Демона. Дългогодишен футболист на редица отбори у нас, като стартира кариерата си в Балкан Ботевград, но рано е привлечен от академията на Литекс. В Ловеч се превръща в един от най-изгряващите таланти в България в своята възраст, а и не само – играе с родените две години по-големи от него. След юношеските години играе в доста отбори във всички нива на футбола у нас. Преминава през Спартак Плевен, Видима-Раковски, Локо Мездра, Бдин Видин, Етър и други. През сезон 2015/2016 е в ЦСКА и печели Купата на България под ръководството на Христо Янев. След това играе за Септември София, в Локомотив София, Монтана… От няколко дни е в ролята на играещ треньор на Бдин (Видин).

Ето какво каза Николай Цветков пред Букмейкър Рейтинги:

-Николай, от няколко дни новината около теб е, че стана треньор на Бдин (Видин). Това означава ли, че официално прекратяваш футболната си кариера?
-На този етап все още не прекратявам официално, защото имам уговорка да играя. Но идеята ми е, ако момчетата се справят и ако селекцията ни е добра, да се повявам по-рядко на игрището. И така да стартирам с треньорството.

Зазопазнавайки се с нашето Winbet Ревю, ще получите възможности за много бонуси, оферти и високи коефициенти

-От кого получи предложението от родния ти град Видин?
-Предложението получих от президента на клуба Жоро Василев и директора Спас Боянов. Обадиха ми се и коментирахме ситуацията. Реших да приема това ново предизвикателство за мен. В крайна сметка аз съм роден тук, всички близки са ми във Видин и реших, че както аз мога да бъда в помощ на Бдин (Видин), така и Бдин (Видин) може да ми помогне в началото на треньорската кариера. Искам да благодаря както на ръководството, така и на Александър Петров, с когото ще работим заедно начело на отбора. Още от първите дни той ми помага изключително много.

-Това е напълно нова страница в живота и кариерата ти. Смяташе ли да останеш във футбола и да се занимаваш с треньорска дейност или имаше съвсем други планове?
-Като цяло наистина така си представях нещата, ако остана във футбола и след активната ми кариера. Знам, че не съм минал като треньор през деца и юноши, но идеята ми бе да бъда помощник или треньор на мъжки отбор. Мисля, че това е нещото, което искам да правя и имам амбиция да правя.

-Сам каза, че това е предизвикателство – ще се справиш ли? Сега си от другата страна.
-Аз не се плаша от предизвикателствата. Да, за мен е нещо ново, поемам по нов път, но и като футболист винаги съм играл в отбори, в които е имало изисквания. Така че съм свикнал с напрежение. Реално съм на тази длъжност от две седмици, в които по-скоро се занимавам с организационна дейност и селекция. Отборът стартира подготовка на 4 юли.

-Какви са целите ви – твоите и на клуба, който през последния сезон остана на 4 място в Северозападната Трета лига?
-На този етап цели не си поставяме. Ще се опитаме да радваме хората, които идват на стадиона и ако се отвори възможност, ще мислим за нещо по-голямо. Целите ще ги поставяме спрямо моментното ни състояние.

-С какъв отбор разполагате, имате ли потенциал за добро класиране през новия сезон в Трета лига?
-Отборът има потенциал, до полусезона вървеше добре, но през втората част не знам на какво се дължи, но са се получили малко по-лоши резултати и в крайното класиране завърши четвърти. Голяма част от ядрото футболисти остават. Ние разчитаме много на местните момчета, отборът на практика е изграден почти от наши кадри. Водим разговори с някои футболисти, които евентуално ще подсилят тима, но имена няма да казвам.

-Доста хора може и да не знаят, че си роден във Видин, макар да те асоцират с Ботевград, където започваш като юноша и след това с Ловеч, където прекара доста години в академията на Литекс.
-Да, Видин е моят роден град, но още като дете – на 3-4 годишна възраст се преместихме в Ботевград. Родителите ми работеха там. Години по-късно – може би след 17-18 години, се върнах в Бдин вече като футболист и играх един сезон в тогавашната Западна Б група. Смея да твърдя, че се справихме никак не лошо и завършихме на 3-то място. След това обаче поради неуредици отборът фалира и изпадна по аматьорските групи. И сега десет години по-късно отново се връщам в родния ми град, ако говорим за футбол. Иначе не съм прекъсвал връзката си с близките, роднините и приятелите от Видин.

-За последно игра именно в Балкан Ботевград, с който дадохте заявка за Втора лига, водейки в класирането на полусезона. През пролетта обаче нещо се случи. Защо не успяхте да издържите?
-Ако мога да го кажа, използвайки модерната дума – през втория полусезон не успяхме да надградим. Може би имахме нужда от 3-4 нови класни попълнения, това не се случи и от там се получи срив в отбора.

-Но Югозападната Трета лига е доста силна и със сериозна конкуренция?!
-Така е. Ако Балкан участваше в някоя от другите групи, със сигурност би могъл да си осигури участие във Втора лига, но нещата при конкурентите ни – Беласица, Чавдар Етрополе и Витоша Бистрица бяха по-добре.

-Притесняваш ли се от нещо, плаши ли те треньорския занаят, в който ти тепърва прохождаш?
-Наистина сега започвам да се уча. Искам да се развивам, да работя, да постигам успехи. Тепърва трябва да мина и през треньорските курсове – чака ме доста работа. Надявам се един ден да се видя като по-успешен треньор, отколкото бях като футболист. Вече понатрупах доста опит особено в последните години, така че едва ли нещо може да ме притесни.

-Какво искаш да постигнеш?
-На първо време искам да изградя отбор, който играе добър футбол и постига резултати. Аз съм амбициозен човек и се надявам тази орисия – да се боря за промоция често пъти, да ме последва и сега с Бдин (Видин).

-Тъй като си играл на всякакво ниво в България, включително и доста години в елита, възможно ли е да изискваш повече от футболистите, отколкото имат потенциал?
-Точно защото съм играл на всякакво ниво – от най-ниското до най-високото, много добре съм наясно с качествата на самите футболисти и с нивото на групата. Все пак допреди няколко седмици играех на същото ниво. В главата си имам нещата подредени и знам кога, какво и колко да изисквам. Познавам доста от момчетата много добре, с някои сме били съотборници, други са от Видин. Мисля, че ще успеем.

-Ще ти имат ли респект и уважение, ти вече си в ролята на треньор?
-Аз винаги съм разсъждавал по следния начин – респект и уважение се печелят от начина на работа. Всичко зависи от мен.

-Когато ги събереш в центъра на игрището за първа тренировка и трябва нещо да им кажеш, за кой треньор първо ще си спомниш – от кой си запомнил най-важните неща във футбола?
-Има доста треньори, от които мога да взема и съм вземал като съвети. От един съм научил как се комуникира с играчите, от друг – изисквания към тренировките, от трети – нещо друго. Много добре съм се разбирал с Ферарио Спасов и с Христо Янев. Когато бях в Локомотив София мога да кажа само добри думи за Младен Додич – страхотен професионалист. Работих малко с Вальо Илиев, но и от него мога да взема и съм научил някои неща.

-Би ли се обадил на някого, с който си работил, за да го попиташ за съвет?
-Да кажем, че се обаждам на доста хора за съвети, мнения и т.н. Аз съм много далеч от тези имена, които изброих, а и от доста други треньори, с които съм работил. Ако не се вслушваш в мнения, докато се учиш, не мисля, че ще успееш. Но същевременно искам да изградя собствен стил, собствено виждане за нещата.

-На кого в треньорската професия се възхищаваш в световен план?
-От дете винаги съм бил за Реал Мадрид и за мен нищо друго не съществува! Възхищавам се на Зинедин Зидан и Карло Анчелоти. И то не защото постигат успехи, а заради самото им присъствие. Имам чувството, че всяка поява на Зидан тотално променя футболистите.

-Коя е най-голямата грешка в кариерата ти? Споделяш ли мнението, че и заради твоята скромност, не игра на по-високо ниво? Можеше ли с друго поведение или други начини да стигнеш по-далеч?
-Най-голямата ми грешка беше още, когато бях в Литекс. Още тогава не разбрах, че футболът е много, много работа и то къртовска работа. Много късно може би започнах да осъзнавам и да мисля професионално върху футбола. Да тренирам по-сериозно. Заех се с това на 28-29-годишна възраст, а вече бе станало твърде късно.

-На какво разчиташе до тогава, на таланта ли, защото името ти беше сред най-талантливите футболисти на твоята възраст?
-Просто до този момент не приемах футбола толкова сериозно. От една страна грешките бяха мои, но от друга страна като че ли не попаднах на правилните хора, които в дадени моменти могат да седнат и с няколко разговора да ти обяснят нещата. Защото колкото по-рано погледнеш на футбола като професия и начин на работа и да разбереш, че е къртовски труд, толкова по-добре за теб. Осъзнах го много късно… Но аз не съм от тези, които гледат толкова назад и съжаляват. Приемах нещата такива, каквито са, опитвах да променя някои – понякога ставаше, друг път – не.

-Сега вече преминал през тези моменти това ли ще посъветваш футболистите, когато ги изведеш на тренировка във Видин?
-Мога да им кажа и ще им кажа, че футболът е много работа. Аз обичам да използвам една фраза, че когато спреш да даваш на футбола и той спира да ти дава!

-Как обаче ми мотивирал момче от Трета лига, на което може да му се налага да работи допълнително, да мисли само за футбол?
-Ако няма личната амбиция и не гледа на футбола като начин на живот и не иска да се развива, няма как да му помогнеш. Може да му кажеш, да му обясниш, но по нататък той си преценява. Имах лични разговори с някои от футболистите и мисля, че са ме разбрали.

-Спомням си, когато пристигна за първия си ден в ЦСКА с треньор Христо Янев. Беше притеснен…
-В началото може би да, защото това е ЦСКА и самият клуб стряска. След това обаче направихме страхотен отбор. Ако всеки човек има един звезден миг в живота, моят беше тогава, като подаръкът бе спечелването на Купата на България. Много пъти съм казвал, че тогава отборът беше обединен, хората се радваха, имаше хиляди на всеки мач, а играехме във В група. За мен това беше най-важното. И вярвам, че колкото повече години минават, толкова повече този отбор и самият сезон ще бъдат оценени подобаващо, защото малко след това имаше хора, които се опитваха да обезценят усилията ни.

-В кои отбори се чувстваше оценен и уважаван?
-В последните ми отбори бях и оценен, и се чувствах добре. Понеже често ми се налагаше да сменям отборите, мога да кажа, че в Монтана изкарах прекрасни години. Там се чувствах перфектно. Може би това е отборът, в който се чувствах най-добре.

-Последен въпрос – това предложение от Бдин (Видин), ще те остави ли във футбола и занапред?
-Истината е, че имах идеи за някакви други неща след активната кариера на футболист, но след като получих това предложение… така е трябвало да стане. Може би футболът иска аз да остана.

Все още имаш въпроси? Попитай нашите експерти!
Коментари
Следвай експерт
Последвай автор

Успешно последвахте автора. Ще получавате известия за неговите прогнози на регистрирания ви e-mail.

Успешно последвахте този експерт. Ще получавате известия за неговите прогнози на електронната поща, с която сте се регистрирали в "БР".

Последвай автор
Следвай експерт

Това значи, че повече няма да получавате известия за публикации от този автор по e-mail

Няма да получавате известия за нови прогнози от този експерт.

За съжаление «» не е подходящ за играчи от България.
Препоръчваме ви
който предлага по-добри възможности. Пренасочваме Ви сега...
Вход / Регистрация