Треньор на младите надежди в Нефтохимик: Децата успяха да станат колектив!

Стефан Ралчев

Комуникацията с родителите протича безпроблемно

Нефтохимик Юноши 14 години

В събота най-малките волейболисти от школата на ВК Нефтохимик 2010 се класираха за финалната четворка на регион „Странджа“ в първенството на България по волейбол до 14 г. Момчетата на Теди Дремсизов станаха втори на турнира в Стара Загора след първите си мачове въобще, откакто тренират. Нашите деца биха с по 2:0 връстниците си от Странджа (Средец) и Славейков (Димитровград), като загубиха само от домакина Берое. Ето какво каза треньорът Дремсизов за официалния клубен сайт на ВК Нефтохимик 2010 след успешното предствяне.

– Честито, Теди! Какво всъщност успя да постигнеш с тези деца за осем месеца тренировки?
– Благодаря! За тези осем месеца, откакто сме заедно, моята основна цел беше тези деца да се запалят по волейбола. Резултатите не са от такова значение на тази възраст.

– Как децата изживяха победите и самото класиране?
– Победите ги зарадваха, разбира се. Класирането за финалната четворка в региона също ги зарадва, въпреки че там ни очакват отбори, които са от доста години заедно, а ние тренираме едва от няколко месеца.

– Успяха ли твоите момчета да станат „един неразделен клас“?
– Успяха да станат колектив, което беше другата ми цел след “запалването” по волейбола.
На тяхната възраст волейболните умения не са чак такъв фактор, често могат да се получат неочаквани резултати. Всичко зависи от моментната концентрация и отборния дух.

– Какво им доставя най-голямо удоволствие по време на тренировките?
– Като на всяко дете, най-голямото удоволствие им е играят едни срещу други. Упражненията и повторенията често са им досадни, но се налага да свикнат.

– Кое надделя преди първия мач – притеснението, адреналинът, или имаше предимно радостта от това, че играят в истински мач?
– Ние влязохме в този турнир без нито една контролна среща и това за тях беше първа изява. Смятам, че категорично надиграхме отборите, срещу които спечелихме. Но най-радващото за мен е, че изиграхме силен мач срещу домакините на турнира от Берое, които са значително по-обиграни от нас и доста по-сработени, заедно са от две-три години. Въпреки този факт момчетата се сбориха и имаха своите шансове. Опитах се преди мача да им обясня, че е без значение как се казваш, колко победи имаш и от колко време тренираш – ако не демонстрираш нужните качества на игрището, губиш.

– Какво е отношението на родителите?
– Родителите са значим фактор при децата на тази възраст. Аз мога да заявя, че при мен комуникацията с родителите протича гладко и безпроблемно и успяваме да си помагаме взаимно, за което използвам случая да им благодаря!