Милен Кикарин пред БР: За любовта към ЦСКА, спомена от дядо си и тролей №5 до… мечтите

Ето какво каза Милен Кикарин специално за екипа на БР Медия:

-Милене, когато видя онази хореография на Националния стадион “Васил Левски” на 24 май 2016 година преди финала за Купата, какво си помисли?
-Още като излязохме да загряваме, повече от половината стадион беше пълен. Беше изключително… Не вярвах какво ми се случва. Вече пет години този спомен не може да се забрави. Сякаш финалът беше вчера, такива ярки спомени имам и едва ли скоро ще избледнеят.

-Как изживяхте емоцията не само от победата и спечелената купа, а от целия сезон, който изиграхте тогава във “В” група?
-Не може да се опише с думи, трябва да го изживее човек. Ние като отбор бяхме заедно, постоянно усещахме подкрепата на треньорите, на феновете, които имах чувството, че с всеки изминал мач се увеличаваха и увеличаваха. Спомням си, когато Христо Янев ни събра в началото – каза ни да изживеем моментите в ЦСКА. И всеки ден живеехме с тези моменти. Може да ви звучи клише, но се наслаждавахме, че носим червената фланелка…

Вземете висок начален бонус от 1xbet и високи коефициенти за спортни залози

-Сега предстои нов финал за ЦСКА в турнира за Купата на България. Минавало ли ти е през ума, че ти и твоите съотборници през 2016 година ще бъдете последните, които ще спечелят трофей?
-По принцип в отбор като ЦСКА няма как да мислиш, че дори една година може да си без трофей. Надявам се днес отборът да спечели Купата, а догодина да стане и шампион.

-Кой е фаворит във финала срещу Арда? Мнозина смятат, че отборът от Кърджали няма какво да губи, няма напрежение в лагера им?
-Аз смятам, че ЦСКА е по-подготвеният отбор, има много добър треньор – за мен най-добрият треньор в България, който е и изключителен мотиватор. Смятам, че ЦСКА ще победи Арда и ще спечели Купата. Може би наистина е вярно, че в ЦСКА ще е по-голямото напрежение. Предполагам и съм убеден, че по-голямата част от публиката ще е червена, което ще помогне значително за целта.

-Какво ще кажеш за Арда и Николай Киров?
-Арда в никакъв случай не е за подценяване. Николай Киров изгради много добър колектив и се вижда от мачовете, че играят много добре.

-Ще те върна отново към онзи сезон, в който ти беше част от отбора. Изненада ли бе, че спечелихте купата, или се готвехте целенасочено за това?
-Интересно беше в началото – много хора не вярваха в нас. Може би не знам дали и ние си вярвахме. Целта беше да се класираме за “Б” група, а за купата никой нищо не беше казал. Като излизахме на терена си личеше, че бяхме с класи срещу отборите, с които играехме, но все пак знаехме, че това е “В” група. От мач на мач особено за Купата си повярвахме, че чудото може да се случи. Публиката беше зад нас… беше невероятно. Спомням си, когато играхме с Берое в Стара Загора автобусът трябваше да спре доста преди стадиона – нашите фенове ни чакаха и не можехме да продължим пътя си.

-Много подобни моменти имаше. Тогава играхте срещу по-скромни противници и беше събитие, когато гостувахте извън София.
-Да ви кажа честно понякога се шегувахме и се чудехме защо толкова ни се радват – ние се смятахме и бяхме обикновени момчета. Но като погледнем от фенската страна всеки искаше да се снима с нас, да се докосне до нас, както аз, когато бях по-малък – също исках да се докосна до футболистите на ЦСКА.

-Откъде е твоята любов към ЦСКА?
-Дядо ми беше голям фен, ходел е постоянно на мачове. За съжаление вече не е сред нас, но ми беше дал една изрезка от вестник – от победата над Аякс, да я пазя. Разказваше ми истории. Баща ми пое щафетата след това. Той ме водеше на почти всеки мач на ЦСКА в София.

-А как стигна до там да заиграеш в ЦСКА?
-Баща ми работеше, а мама ни гледаше с брат ми. И тя ме заведе да се запиша. Бях трети-четвърти клас, когато започнах, като първият ми треньор беше Методи Георгиев. Много исках да тренирам, но тогава наборите се сформираха малко по-късно – чак 3-4 клас, а не както е сега, има доста по-малки дечица, които имат възможност да тренират. И така с тролей №5 с мама и в ЦСКА…

-Сега по-малките момчета разбират ли, че може да се ходи на тренировка и с тролея или с автобус №1 до Панчарево…
-Не. Казвам ви го честно. Не че съм много голям на възраст и съм тренирал толкова отдавна, но сега някак си всичко е друго. Преди 17-18 години, когато започнах да тренирам на Червено знаме, бяхме с гуменки на асфалта. На трева не стъпвахме, играехме само мачовете на трева, а тренирахме на асфалт и сгурия. Но не се оплаквахме. Тогава нямаше толкова условия, терени и т.н, които се изградиха в последните десетина години. По мое време в школата бяхме по 20-30 деца, които тренирахме на 20 квадрата. Едни тренират, други седят отстрани и гледат. И после се сменяме. Сега са прически, лъскави бутонки, тате те вози с колата…

-Какво няма да забравиш никога, свързано с ЦСКА?
-Много са спомените от мачове и купи, които спечелихме с юношите. После Купата във “В” група. Обаче няма да забравя, когато за първи път ми се обадиха, че ме “качват” в първия отбор. Това беше през сезон 2010/2011, когато с Милен Радуканов спечелихме Купата. Бях още ученик, имах час по народни танци и ми звънна администраторът Кирил Костов. Каза ми, ме ме викат в първия отбор. Тогава целият клас се израдва…

-Защо постепенно изчезват или ако не изчезват напълно, намаляват рязко българските футболисти у нас?
-Вижте, аз имам доста пресни впечатления и от юношеския футбол. В България има доста таланти, но стандартът на живот не им позволява да продължат напред. Не може някой да ме убеди, че в ЦСКА и Левски няма таланти, след като печелят купи при подрастващите. Къде отиват след това обаче тези момчета?! Продължават в “Б” или “В” група. Оставете нивото на футбола, там заплащането е такова, че едно момче е принудено да се издържа по някакъв друг начин, за да преживява. И в един момент се отказва от футбола. Управляващите в българския футбол вместо да се стимулират младите българи, те правят точнто обратното. Целта е да няма българи ли?! Нямам представа наистина.

-Какво е твоето мнение за състоянието на футбола ни, в който ти си бил около 20 години и си минал през всякакви възрасти и нива? Защо клубовете очевидно не искат да се променят нещата?
-Не мога да си представя как има отбори, които искат да си живуркат на едно място. Пожелавам искрено успех на Димитър Бербатов да стане президент на БФС. Това ще бъде от огромен плюс за нашия футбол. Вижда се, че школите не работят, вижда се националните отбори какви резултати имат, кога се променя първенството – пет кръга преди края. И още не знаем дали ще има изпадащи. Смятам, че клубовете трябва да подкрепят Бербатов. Странно ми е как искат да продължаваме по този начин.