Програма за представянето на българските спортисти в Париж 2024

История на Олимпийските игри
Олимпийските игри произхождат от древна Гърция, където първите състезания се провеждат в Олимпия през 776 г. пр.н.е. Те се провеждат на всеки четири години и включват различни атлетически събития, като бягане, борба и петобой. Игрите са посветени на бог Зевс и се считат за едно от най-важните религиозни и спортни събития в античния свят.
След падането на Римската империя, Олимпийските игри постепенно губят значението си и през 393 г. сл.н.е. са забранени от император Теодосий I като част от усилията му да наложи християнството. Векове по-късно, през 19-ти век, френският барон Пиер дьо Кубертен възражда идеята за международни спортни състезания.

Модерната ера на летните олимпийски игри започва с първите модерни Игри през 1896 г. в Атина, организирани от барон Пиер дьо Кубертен. Те са скромно събитие с участие на 14 нации и 241 спортисти, но поставят началото на традиция, която продължава и до днес.
През 20-ти век Олимпийските игри набират популярност и привличат все повече нации и спортисти. Игрите в Париж през 1924 г. и в Лос Анджелис през 1932 г. са примери за значителен растеж и международно участие. Въпреки прекъсванията по време на двете световни войни, игрите продължават да се развиват.
След Втората световна война, игрите се възраждат с Лондон 1948 г. и придобиват все по-голямо значение в глобален мащаб. Токио 1964 г. бележи важен момент с първото участие на азиатска страна-домакин, което подчертава международния характер на игрите.
Олимпийските игри през 21-ви век се характеризират с технологичен напредък и нововъведения, като дигиталното предаване и интегрирането на нови спортове. Игрите в Пекин 2008 г. и Лондон 2012 г. демонстрират впечатляващи церемонии и инфраструктурни иновации, които поставят нови стандарти за бъдещите домакини.
Днес летните олимпийски игри са най-голямото спортно събитие в света, с участие на почти всички нации и милиарди зрители по целия свят. Те продължават да насърчават мир, сътрудничество и приятелство между народите чрез спорт.
Зимните Олимпийски игри започват през 1924 г. в Шамони, Франция, като допълнение към летните игри, съсредоточени върху зимни спортове като ски и кънки. Те също се провеждат на всеки четири години и са станали важна част от олимпийското движение.

Най-успешните нации на Олимпиадите
Съединените щати са най-успешната нация в модерната история на Олимпийските игри, с общо над 1000 златни медала и най-много медали като цяло. От първите игри през 1896 г., американските спортисти доминират в редица дисциплини, особено в лека атлетика и плуване, като изтъкнати спортисти като Майкъл Фелпс и Карл Люис стават легенди.

Съветският съюз също е сред водещите нации, особено през периода от 1952 до 1988 г., когато печели множество медали и поставя високи стандарти в гимнастиката и други спортове. Въпреки че СССР се разпада, наследниците му, като Русия, продължават традицията на успех.
Китай се превръща в сила в олимпийския спорт след дебюта си през 1952 г., като особено впечатлява с представянето си на домашните игри в Пекин през 2008 г. и Лондон 2012 г. Китайските спортисти доминират в спортове като гимнастика, тенис на маса и гмуркане.
Германия, както в своя обединен вид, така и разделена като Източна и Западна Германия, е друга много успешна нация. Немските спортисти имат силни традиции в спортове като лека атлетика, плуване и зимни спортове, демонстрирайки изключителна подготовка и резултати.
Великобритания също е сред водещите нации, особено след игрите в Лондон през 2012 г., където страната печели значителен брой медали. Великобританските спортисти се отличават в колоезденето, гребането и атлетиката, допринасяйки за високото ниво на олимпийските постижения на страната.
Най-успешните спортисти на Олимпиади
Майкъл Фелпс, американски плувец, е най-успешният спортист на летните Олимпийски игри с общо 28 медала, включително 23 златни, спечелени между 2004 и 2016 година. Неговите постижения в стиловете бътерфлай и съчетано плуване са ненадминати.

Карл Люис, легендарен американски атлет, печели девет златни и един сребърен медал в спринт и скок на дължина между 1984 и 1996 година. Неговите успехи на четири Олимпийски игри го утвърждават като един от най-великите спортисти.
Лариса Латинина от СССР е най-успешната гимнастичка с 18 медала, от които девет златни, спечелени между 1956 и 1964 година. Нейните постижения вдъхновяват множество поколения гимнастици и остават рекордни за дълъг период.
Пааво Нурми, „Летящият финландец“, печели девет златни и три сребърни медала в леката атлетика между 1920 и 1928 година. Неговите рекорди в дългите бягания и тактическата му интелигентност го правят една от иконите на Олимпийските игри.
Юсеин Болт, ямайски спринтьор, е най-бързият човек на Земята с осем златни медала, спечелени между 2008 и 2016 година. Неговите рекорди в 100 и 200 метра го утвърждават като една от най-ярките звезди в историята на спорта.

България на Олимпийски игри
България има дълга и успешна история на участие в летните олимпийски игри, започвайки от дебюта си през 1924 г. в Париж. Първият значим успех идва през 1956 г. в Мелбърн, когато българските спортисти печелят 3 златни медала. През годините България се утвърждава като сила в спортове като борба, вдигане на тежести, бокс и гимнастика. Един от най-забележителните моменти е олимпийската титла на Стефка Костадинова в скока на височина през 1996 г. в Атланта.

На Олимпийските игри в Москва през 1980 г., българските спортисти постигат най-големия успех в историята на страната с 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала. Борбата е традиционно силна дисциплина за България с легендарни състезатели като Валентин Йорданов и Армен Назарян, които печелят множество олимпийски отличия. Вдигането на тежести също носи значителни успехи, като Наим Сюлейманоглу и Иван Абаджиев стават символи на българската сила и издръжливост.
В гимнастиката, Йордан Йовчев е една от най-забележителните фигури, участвал в шест олимпийски игри и печелил множество медали. България има силни традиции и в бокса, където спортисти като Даниел Петров и Серафим Тодоров са оставили значителен отпечатък с олимпийските си успехи. Българските атлети продължават да се състезават на високо ниво, въпреки че конкуренцията става все по-ожесточена.
През последните десетилетия България се стреми да развива млади таланти и да инвестира в спортната инфраструктура, за да поддържа олимпийската си слава. Въпреки предизвикателствата, българските спортисти продължават да показват решителност и талант на международната сцена, вдъхновявайки бъдещите поколения.
Участието на България на летните олимпийски игри е история на триумфи и трудности, но също така и на постоянство и вдъхновение. От първите стъпки в олимпийската история до съвременните успехи, българските атлети оставят незабравими следи и допринасят за развитието на спорта на световната сцена.
България на Токио 2020
Участието на България в Олимпийските игри в Токио 2020 бе белязано от значителни успехи и емоционални моменти, въпреки предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19. Игрите бяха отложени с една година и се проведоха през лятото на 2021 г. Това не попречи на българските спортисти да покажат висок дух и упоритост.
България изпрати 42 атлети, които се състезаваха в 14 различни спорта, включително борба, бокс, художествена гимнастика, плуване, лека атлетика и други. Сред най-големите успехи бе златният медал на ансамбъла по художествена гимнастика, който донесе първото олимпийско злато в историята на този спорт за България. Съставът, включващ Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова и Стефани Кирякова, показа изключително представяне и спечели сърцата на феновете.
Друг забележителен успех бе постигнат от Ивет Горанова, която спечели златен медал в каратето – нов олимпийски спорт в Токио 2020. Нейната победа в категорията до 55 кг бе историческа и донесе голяма гордост на България. Ивет демонстрира изключителни умения и решителност, побеждавайки своите съперници по пътя към титлата.

Българският борец Евелина Николова спечели бронзов медал в категорията до 57 кг в свободната борба. Нейният успех бе още едно доказателство за силните традиции на България в този спорт. Евелина показа забележителна техника и борбен дух, които й помогнаха да се изкачи на почетната стълбичка.
Участието на България в Токио 2020 бе забележително и заради големите усилия и упоритост на всички български спортисти. Въпреки трудностите и ограниченията, свързани с пандемията, те демонстрираха висок спортен дух и постигнаха значителни успехи, които ще останат в паметта на олимпийската история на страната.
Българските спортисти в Париж 2024
Име |
Спорт |
Дисциплина |
Милица Мирчева |
Лека атлетика |
Маратон жени |
Кристиян Василев |
Академично гребане |
Мъже скиф индивидуално |
Десислава Ангелова |
Академично гребане |
Жени скиф индивидуално |
Калояна Налбантова |
Бадминтон |
Жени индивидуално |
Габриела Стоева |
Бадминтон |
Двойки жени |
Стефани Стоева |
Бадминтон |
Двойки жени |
Хавиер Ибанес Диас |
Бокс |
Мъже – 57 кг |
Радослав Росенов |
Бокс |
Мъже – 63,5 кг |
Рами Киуан |
Бокс |
Мъже – 71 кг |
Станимира Петрова |
Бокс |
Жени – 54 кг |
Светлана Станева |
Бокс |
Жени – 57 кг |
Магомед Рамазанов |
Борба (свободен стил) |
− 86 кг |
Ален Хубулов |
Борба (свободен стил) |
− 125 кг |
Айк Мнацаканян |
Борба (класически стил) |
− 77 кг |
Семьон Новиков |
Борба (класически стил) |
− 87 кг |
Биляна Дудова |
Борба (свободен стил) |
− 62 кг |
Юлияна Янева |
Борба (свободен стил) |
− 76 кг |
Иван Димов |
Вдигане на тежести |
− 61 кг |
Божидар Андреев |
Вдигане на тежести |
− 73 кг |
Карлос Насар |
Вдигане на тежести |
− 89 кг |
Кевин Пенев |
Спортна гимнастика |
Прескок |
Валентина Георгиева |
Спортна гимнастика |
Прескок |
Боряна Калейн |
Худ. гимнастика |
Индивидуално |
Стилияна Николова |
Худ. гимнастика |
Индивидуално |
Камелия Петрова |
Худ. гимнастика |
Ансамбъл |
София Иванова |
Худ. гимнастика |
Ансамбъл |
Рейчъл Стоянов |
Худ. гимнастика |
Ансамбъл |
Радина Томова |
Худ. гимнастика |
Ансамбъл |
Женина Трашлиева |
Худ. гимнастика |
Ансамбъл |
Маргарита Василева |
Худ. гимнастика |
Ансамбъл |
Йоана Георгиева |
Кану-каяк |
Жени K-1 500 м |
Тодор Михалев |
Модерен петобой |
Мъже |
Петър Мицин |
Плуване |
400 м свободен стил, 800 м свободен стил |
Любомир Епитропов |
Плуване |
200 м бруст |
Йосиф Миладинов |
Плуване |
100 м бътерфлай |
Габриела Георгиева |
Плуване |
200 м гръб |
Кирил Киров |
Спортна стрелба |
Мъже 10 м въздушен пистолет |
Антоанета Костадинова |
Спортна стрелба |
Жени 25 м пистолет |
Кимия Ализаде |
Таекуондо |
Жени – 57 кг |
Пламена Миткова |
Скок дължина |
Жени |
Габриела Петрова |
Троен скок |
Жени |
Мирела Демирева |
Висок скок |
Жени |
Божидар Саръбоюков |
Скок дължина |
Мъже |
Тихомир Иванов |
Висок скок |
Мъже |
Кирил Милое |
Борба (класически стил) |
– 130 кг |
Марк Христов |
Джудо |
– 73 кг |
Ивайло Иванов |
Джудо |
– 90 кг |
Виктория Томова |
Тенис |
Жени |
Йоана Илиева |
Фехтовка |
Жени сабя |