Ново попълнение на ВК Нефтохимик: Не мога да живея без баница и лютеница

За предстоящия волейболен сезон в щаба на ВК Нефтохимик 2010 също има ново попълнение. Това е 34-годишният статистик Айкут Айдън. Роденият в турския град Измир експерт се присъединява към екипа на Мартин Стоев след четири години и шест трофея у нас като част от Хебър. Ето какво сподели Айкут за официалния клубен сайт на ВК Нефтохимик 2010.

– Айкут, как се осъществи преминаването ти в Нефтохимик?
– Всъщност, за мен беше много трудно да взема това решение. Бях доста изморен, особено след последния сезон. Ако трябва да бъда честен, все още чувствам умора. Първо ми се обади Иван Станев. С него се познаваме от преди. Бях натрупал доста опит в Хебър – във всякакъв смисъл. Имах нужда от ново място, от ново преживяване. Затова избрах Нефтохимик.

– А какви впечатления си натрупал от Нефтохимик досега?
– Ако вземем предните сезони – без последния – това беше отборът, който редовно играеше във финалните плейофи. В крайна сметка това е клуб, който поддържаше постоянни стандарти през годините. Клуб с добри състезатели и с добри треньори. И, разбира се, отбор от един красив град. Като цяло моите впечатления бяха положителни. В интерес на истината аз видях такава организация в клуба, каквато очаквах, когато постигнах споразумението.

– Треньорът на Нефтохимик Мартин Стоев е израсъл в Италия, съответно е следвал някои методи на италианските треньори – запознат ли си със стила му на работа?
– Нямам много информация за работата му по принцип. Помня го от времето, когато работеше в Турция (б. р. – през 2008 г., след олимпиадата в Пекин, Стоев пое Халкбанк). Безспорно е, че той е опитен треньор. Разбира се, аз съм говорил със състезатели, с които той е работил, както и с хора, които са му били помощници. Ще го опозная по-добре по време на съвместната ни работа.

– Статистиката е основна част от съвременния волейбол – кои са били твоите учители?
– Започнах треньорска работа във волейбола преди точно 18 години – сега съм на 34, значи съм започнал на 16. Дипломирах се в спортна академия, специалност „Треньор по волейбол“. Учил съм се от треньорите си в Турция, но мога да кажа, че на следващото ниво в тази специалност се качих при Камило Плачи (италианският статистик, който беше треньор на Хебър и националния отбор на България).

– Как започна да работиш конкретно като волейболен статистик?
– Насочиха ме в университета, докато следвах. И много обикнах тази работа. Научих се за много кратко време и започнах да работя като статистик в професионалните лиги.

– Кои състезатели от сегашния отбор на Нефтохимик познаваш, освен игралите в Хебър през миналия сезон Добромир Димитров, Красимир Георгиев и Розалин Пенчев?
– Познавам почти всички. С Владислав Иванов и Венцислав Рагин съм работил и в националния отбор. Наблюдавал съм състезатели, които сега ще бъдат в тима. В продължение на две години съм работил с Иван Станев, с когото ще сме заедно в треньорския щаб. Не съм работил никога с Аксел Трухчев, но сме имали нормално общуване от времето му в българското първенство.

– Как от твоята гледна точка Нефтохимик успя да победи Хебър във финалните плейофи за титлата миналата година?
– Нефтохимик много искаше тази титла.

– Измир и Бургас са морски градове – това важно ли е за теб?
– По принцип градовете не играят голяма роля по време на сезона. Но, разбира се, има значение, че съм от Измир. Аз съм човек, който много обича родния си град. От друга страна Бургас прилича на Измир. Както стана дума, и той е на море, което ме прави щастлив. И наистина е важно. Когато кажеш „море“ на човек от Измир, животът спира!:)

– Имаш ли приятели в България? А роднини?
– Честно казано, нямам много приятели извън волейбола. Като цяло хората около мен са свързани по един или друг начин с волейбола. Нямам и роднини в България.

– Какви са твоите впечатления от страната ни за четирите години, прекарани у нас, и какво би искал да научиш още за нея?
– Дойдох в България за първи път преди четири години, когато станах част от Хебър. Но вашата култура не е чужда на хората в Турция. Всяко мое впечатление от България е било хубаво. Винаги съм казвал, че няма да мога да изкарам остатъка от живота си без баница и лютеница. Това, което наистина искам, е да науча по-добре езика, за да си общувам с повече хора.