“Бела на век”! В главната роля: Запро Динев

През настоящата година любимият “Беласица” става на сто години и по случай вековния юбилей, в рубриката “Бела на век”, Ви срещаме с играчите на тима – за честта да носиш бяло-червената фланелка, за изминатия професионален път във футбола, за колективните цели на “комитите” и любовта на публиката, днес си говорим с нападателя Запро Динев.

24-годишният футболист е сред местните играчи в тима. Израснал в Петрич, Динев живее на 20 м. от Царя и, съвсем в реда на нещата, прекарва цялото си детство там. Юноша е на Беласица, минал е през всичките юношески гарнитури. Дебютира за мъжкия отбор в 16-тия кръг на Югозападна трета лига, срещу отбора на Чепинци Велинград, когато е на 16 години. Общо до този момент е записал над 150 мача за отбора във В и Б група и е отбелязал над 40 попадения.

Ето какво споделя пред официалния клубен сайт на Беласица Запро Динев:

***

 – Какво е за теб “Беласица”?
– “Беласица” винаги е имала и ще има специално място в моето сърце. Бела е отборът на сърцето ми, отборът, който ми е дал път във футбола и отборът, на който винаги ще съм благодарен. Знам каква тежест дава емблемата, която носим на гърдите си, затова този клуб е толкова специален. Горд съм, че от юноша на клуба, минал през всичките възрастови групи, стигнах до мъжкия отбор и капитанската лента.

– Плюс ли е за отбора, че повечето футболисти са местни момчета от Пиринския край?
– Да, със сигурност е плюс, защото по този начин има предпоставки за по-добър и по-сплотен колектив. Футболистите от Югозападния край имаме малко повече темперамент спрямо колегите ни от други краища на България. Всеки един знае какво означава “Беласица” и знае, че трябва да се раздава до краен предел за емблемата.

– Кое мотивира Зари Динев във футболната му кариера?
– При всеки един от нас мотивацията има различно тълкувание. За мен мотивацията присъства в целия футболен процес, от първия ден на тренировъчната седмица, през всяка една тренировка, до мача в края на седмицата. Моята мотивация е моето обкръжение, хората, от които съм заобиколен, са моята мотивация, те ме задължават да оставя следа във футбола, като ме подкрепят и така ме карат да се мотивирам.

– Докъде искаш да стигнете с тима на Бела?
– Като местен, искам винаги Бела да е на високо място в класирането, независимо в коя група е. Сигурен съм, че всеки един петричанин иска отборът да играе красив, комбинативен и печеливш футбол, както и трябва да е. Ние сме футболистите, които работим всекидневно на футболния терен, да се развиваме и усъвършенстваме качествата си, за да може както ние, така и отборът да се развива. Надявам се и мисля, че до две години “Беласица” ще бъда в най-горното ниво на българския футбол.

– Какво са за теб публиката и феновете?
 – Нашата публика е нашият 12-ти играч. Всички ние сме радостни от факта, че имаме една от най-многобройните и верни агитки в цялата страна. Оценяваме факта, че година и поливна идват да ни подкрепят на 70 км. от града и си отделят и времето за нас. Да, понякога са по-взискателни и темпераментни, но това е лукса да имаш такива фенове. С нетърпение очакваме тяхната подкрепа на “Царя”.

– И за финал – Петрич си върна Царя и предстои първи домакински мач у дома. Как се чувстваш от факта, че след толкова дълга пауза Бела отново ще играе на роден терен?
– Всички сме радостни от факта, че времето на Бела далеч от дома й свърши. Това е страхотна новина не само за нас, футболистите, ами и за цял Петрич. Петричани отново ще могат да гледат любимия си отбор вкъщи. Аз лично все още нямам официален мач на стадион “Цар Самуил” и желанието ми е огромно. Имах възможността да изведа отбора с капитанската лента в мача, в който празнувахме вековния юбилей преди седмица. След завръщането ни у дома, знам, че пред отбора предстоят само хубави времена.