Североизточна трета лига

Североизточната Трета лига е част от структурата на българския футбол и представлява една от четирите регионални групи на третото ниво. Тя включва отборите от североизточната част на България, където се намират градове като Варна, Шумен, Добрич, Силистра, Русе, Търговище, Разград, сред други.

Първенството се провежда с участието на 16 отбора, които играят двукратно помежду си - като домакини и гости, което означава общо 30 срещи за всяка формация през сезона. Въпреки това, понякога броят на отборите може да е по-малък поради административни отказвания, което води до анулиране на срещите или присъждане на служебни победи, в зависимост от момента на отказа през сезона.

Основната цел за всеки отбор е класиране на първо място, което осигурява промоция за Втора лига. В случай, че на първа позиция се класира дублиращ отбор, чийто основен състав вече играе във Втора лига, то правото на промоция се предоставя на следващия в класирането. Третите отбори на клубове нямат право на участие във Втора лига.

Броят на изпадащите отбори и новодошлите от регионалните Областни групи се определя в зависимост от географското разположение на отборите, които изпадат от Втора лига, като обикновено се варира между един и четири отбора.

Правила за класиране

Временното и крайното класиране се определят по следните показатели и последователност:

• по-голям брой спечелени точки общо в мачовете
• по-добри показатели в директните двубои между два отбора (повече спечелени точки, по-добра голова разлика, повече отбелязани голове, повече отбелязани голове на чужд терен)
• по-добра голова разлика във всички двубои
• по-голям брой вкарани голове във всички двубои
• по-предно място в класацията на БФС за спортсменство
• жребий

История на Североизточна Трета лига

Третото ниво на българския футбол е официално въведено през 1950 година, въпреки че след две години то е спряно и възобновено през 1959 година. Първоначално то е разделено на множество зонални първенства, където победителите се борят за местата в по-високия "Б" ешелон. След няколко промени, зоните са намалени до шест, базирани на географски принцип, включващи отборите, които днес се състезават в Североизточната Трета лига, и по това време играещи в зоните "Черно море" и "Янтра".

В средата на 70-те години, Българският футболен съюз решава да спре зоналните лиги и да интегрира отборите в окръжните групи, за да повиши стандартите и значимостта на окръжните първенства. Въпреки това, една година по-късно зоните са върнати.

През 1981/82 година се въвеждат "В" републикански футболни групи, като Североизточната "В" група е сред четирите въведени наред със Софийската, Югоизточната, Югозападната и Северозападната. В първото издание на Североизточната "В" група участват 18 отбора, които се състезават в пълен двукръгов формат. Шампионът преминава директно в "Б" група, а вторият играе бараж за възможност да се присъедини. Последните четири отбора изпадат в окръжните групи.

От сезон 1984/85 година, групите остават четири, като броят на отборите в Североизточната група е 16, с промоция за първия и изпадане за последните два. През годините броят на отборите в групата се променя, като понякога достига до 18. През сезон 2004/05, заради разделянето на "Б" група на две отделни лиги, четири отбора от всяка зона получават шанс за промоция, но това е временна мярка.

През 2016 година Българският футболен съюз преименува "В" групите на Трета лига, което съответства на днешната структура на българския футбол.

Най-успешни тимове

Североизточната Трета лига на България е исторически футболен турнир, който е бил и сцена за редица успешни отбори и изявени футболисти. Първият шампион на лигата е Черноломец (Попово), докато второто място е заето от дублиращия тим на Черно море, който не успява да победи в баража за възход към "Б" група срещу Лудогорец.

Сред отборите с най-много титли в Североизточната Трета лига се открояват имена като Доростол (Силистра), Шумен, Локомотив (Русе), Спартак (Варна), Добруджа и Черноморец (Балчик). Сред другите популярни и успешни клубове, спечелили първенството, са Светкавица, Дунав и Калиакра.

Известни играчи

Третата лига е била и първата стъпка към професионалния футбол за много български футболисти, които по-късно са се утвърдили в елита на българския футбол. Сред тях са Георги Иванов-Геша, Живко Бояджиев, Марин Петров, Николай Станчев, Румен Шанкулов, Бойко Каменов, Мирослав Будинов, Росен Каптиев и други. Тези играчи не само са оставили своя следа в българския футбол, но и са вдъхновили младите поколения да следват техния пример.