Тенекиената Топка – или защо церемонията за „Златната топка“ загуби своята легитимост

Мартин Георгиев
Церемонията за Златната топка се е превърнала в един безсмислен панаир на суетата.

gavi clown

За наградите и политиката…

Помните ли когато Наградите на филмовата академия на САЩ или т.нар. „Оскари“ бяха индикатор за това колко добър всъщност е един филм? Да, аз също не помня. От доста време тази церемония е един панаир на суетата и церемониално тупане по рамото на холивудския елит, който с всяка изминала година иска да покаже колко по-толерантен, приобщаващ и “разнообразен“ е. За „Оскарите“ всичко друго е важно, но не и колко всъщност артистично и кинематографично добър е един филм. Мнозина биха казали, че тези награди са политизирани… Дали не виждаме същото и във футбола?

Заслужилият победител

Тазгодишната церемония по връчването на Златната топка на Франс Футбол преля чашата за мен. И не, не говоря за Карим Бензема, който категорично и безапелационно бе най-добрият играч в света за сезон 2021/2022. Но тази Златна топка отдавна загуби своята стойност, след като Роберт Левандовски на два пъти бе „ограбен“ от шанса да я спечели и трябва да се задоволява с измислената за него награда за „най-добър голмайстор“.

Най-добър млад каталунец?

Повод за тези мои редове е наградата Копа, кръстена на покойния легендарен френски футболист Раймон Копа, който печели Златната топка през 1958 година. Тя се дава на „най-добрия играч под 21 години“ за годината (вече сезона), като за победителя гласуват всички предходни носители на „голямата“ Златна топка. Може да се каже, че и тази награда е силно политизирана, защото тя се даде за пръв път през 2018-та година и неин носител бе… Килиан Мбапе.

Тазгодишният носител на тази „измислена“ награда е Пабло Гавира, известен като Гави – халф на Барселона, роден през 2004-та година. Момчето е добър футболист, но хайде, нека бъдем сериозни… Камавинга, Мусиала и Белингам крикет ли играят? На всички ни е ясно, че Гави чисто обективно няма как да е най-добрият футболист на планетата под 21 години.

Вундеркиндовете, които са недооценени

Джуд Белингам е абсолютната дефиниция на термина „вундеркинд“ – още на 16 години той бе несменяем титуляр в Бирмингам и игра малко над година в тежък шампионат като Чемпиъншип. След това той премина в Борусия Дортмунд и вече, едва на 19 години, е капитан на славният отбор на BVB, в отсъствието на Ройс и Хюмелс. Белингам е перфектният box-to-box халф или такъв, който може да оперира в халфовата линия от едното наказателно поле до другото. Дори няма смисъл да говоря и правя анализи и за Джамал Мусиала – твърд титуляр в хегемона в Бундеслигата и национал на Германия или за Едуардо Камавинга, който спечели Ла Лига и Шампионската лига и е първият наследник на славната халфова линия на Реал, която спечели 5 трофея в Европа…

За справка, Белингам и Мусиала отново не спечелиха и миналата година за сметка на друг талант на каталунците, а именно Педри, който беше изиграл сигурно 80 мача за календарна година. Може би това е критерият – колко мача си изиграл под 21 година, а не обективни качества и потенциал. Нека тогава дадат догодина наградата на Хосе Кордоба, все пак той е всеки мач титуляр в отбора си.

Още странни измислени награди

Тази година се даде и една друга награда, а именно за Отбор на годината. Тя бе спечелена от Манчестър Сити, шампион на Висшата лига. Реал Мадрид, носител на Ла Лига и Шампионската лига, остана 3-ти. Защо ли? Критерият на „гениите“ от Франс Футбол е такъв, че Отбор на годината се печели от тима, който има най-много номинирани играчи за Златната топка… но не само при мъжете, а и при жените. Манчестър Сити имаше 5 номинирани за мъжката награда и 1 за женската. Ливърпул има 6 номинирани за мъжката награда, но остана на 2-рото място. Защо ли? Отговорът оставам на вас.

Защо всъщност ми пука?

Това е много разумен въпрос, на който нямам точен отговор. Наградите и лъскавите церемонии винаги са използвани в аргументи от медии, фенове, футболни специалисти след години за това кой е по-добър играч. Сега ако питаме едно дете, което например гледа футбол от 2-3 години кой е бил по-великият футболист измежду Шевченко и Рууни, то детето ще гуугълне визитката на двамата и ще види Златна топка само срещу името на първия. Какво ли би си помислило това дете и как можем да го убедим, че Рууни и Шевченко са в тотално различни вселени като играчи?

Така ще е и след 30-40 години. Всички ще помнят, че Меси има две Златни топки повече от Кристиано Роналдо и веднага ще заключат, че е „по-великият футболист“. Всички ще знаят, че Джуд Белингам на два пъти губи приза за най-добър млад играч от таланти на Барселона. На хората, медиите, PR-ите, жените, майките, децата… винаги ще им пука за тези иначе тенекиени „златни“ награди.

Вече малцина гледат футбол с очите си. Футболните елитисти, аналогично на холивудските, гледат дали някой играч има „тикчета“ във всяка една кутийка, която те определят като важна – влизат след всеки мач да четат статистиката и кой колко точни паса е направил, колко преси за 90 минути има, колко спринта е извършил, колко xG е създал и колко голови контрибуции има на мач… Току виж след години някой тръгне да ни обяснява как Лампард е по-добър халф от Зидан, защото има 100 шампионатни гола повече от него.

Време е на всички да спре да им пука за т.нар. „Златна“ топка и отново да се наслажваме на истински футбол, далеч от суетата, златото и сеира.

Все още имаш въпроси? Попитай нашите експерти!
Коментари
Следвай експерт
Последвай автор

Успешно последвахте автора. Ще получавате известия за неговите прогнози на регистрирания ви e-mail.

Успешно последвахте този експерт. Ще получавате известия за неговите прогнози на електронната поща, с която сте се регистрирали в "БР".

Последвай автор
Следвай експерт

Това значи, че повече няма да получавате известия за публикации от този автор по e-mail

Няма да получавате известия за нови прогнози от този експерт.

За съжаление «» не е подходящ за играчи от България.
Препоръчваме ви
който предлага по-добри възможности. Пренасочваме Ви сега...
Вход / Регистрация
P