Гигантът на забравения Север

Дата е 6-ти юли, а годината е 2017-та. Дунав посреща Иртиш в първия си европейски мач у дома от 42 години. Градският стадион е пълен, а аз съм на трибуните и гледам за пръв път тима от родния ми град на толкова високо ниво – по едно време заваля страшен дъжд… а Херо и неговия отбор спечелиха комфортно с 2:0. От там нататък дъждът сякаш изми големия прогрес на русенските Дракони и само 3 години по-късно тимът се озова в Трета лига… Това не е нещо нетипично за повечето клубове в България, които разчитат на модела „бащица“ и само на един финансов благодетел.

През сезон 2020/2021 започва да се гради отбор по нов модерен начин, без „бащицата“, без сериозен стабилен спонсор зад гърба си. И с много, много труд, правилни решения и добър проект, само 5 години по-късно Дунав се превърна в самотен Гигант насред забравения от всички Север.

Момчетата на Георги Чиликов са с исторически добър старт във Втора лига – 13 победи от 15 мача, 2 равенства и само 4 допуснати гола. 32-те вкарани попадения пък правят Драконите най-резултатния тим в първенството. Съвсем обективно можем да кажем, че тимът е с класи над всички останали в групата, нали? А всичко това може би с бюджет за около 10-то място. Дори руските пари на поредната еднодневка като Фратрия не могат да се опрат на Дунав от Русе по пътя към Първа лига – промоция, която смятам към този момент за неизбежна цел номер 1 пред тима.

Но… всичко хубаво си има едно НО. Въпреки доминацията, Градския стадион в Русе така и не се пълни достатъчно с хора. Дори когато тимът бе на 1 минута от това да отстрани елитния Локомотив (Пловдив) за Купата, стадионът имаше доста празни неща. Какво всъщност искат русенци? Ами, отговорът е много прост…

Както Северна България, така Русе е едно от най-„забравените“ места от държавата. А местната власт през последните 5 години не само не успя да развие града, ами и няколко големи производствени компании вече напуснаха Русе, а други са на ръба на финансовия колапс. Намаляващо и застаряващо население, липсва на всякакъв социален живот извън работата и цялостна апатия е обзела някогашния Град на свободен дух.

Може би за всеки нормален европейски град, какъвто Русе е бил и винаги ще бъде (първият европейски български град, както и град на много първи неща) Дунав щеше да е абсолютна „табела“ (любимата дума на един хасковски специалист) и гордост номер 1 на града. Но ситуацията е съвсем различна – Дунав получи смешно финансиране от 75 хиляди лева от местната администрация, което не може да покрие и половината месечна заплата на бившия капитан на ЦСКА Лиам Куупър, например (любима дума на един друг футболен „функционер).

В моментът, в който „бащицата“ от Хювефарма се оттегли от Разград, тимът отива обратно в областните лиги. В моментът, в който кмет на Община Враца е човек от друга политическа партия, симпатичният тим на Ботев се връща отново в ниските дивизии. Дунав е поел именно по този път – без „бащицата“, без силният политически гръб, без нужда от „спасителни акции“ от феновете и по абсолютно честен и правилен начин иска да се изкачи по българската „футболна пирамида“ и да застанат там, където им е мястото – в Елитната футболна лига на България.

Апатията, която е налегнала град Русе и цяла Северна България в политически, социален и икономически план убива всякакъв прогрес у тази част от страната ни.

Затова моят призив е не само към хората от Русе, но и към бизнесът и политическият „елит“ на града ни – застанете на раменете на Гиганта на Севера и впрегнете малко атрофиралите си „инструменти“ и помогнете на едно от малкото хубави неща, които излизат от града ни в последните години.

Ако не искате да помагате – поне не пречете. Но моля ви, не се снимайте в края на годината със златните медали и не ги канете на обяд в Общината за поредното селфи.

Дунав от Русе заслужава повече, но дали Русе заслужава Дунав? Какво казва клишето – предстои да разберем.

За финал – поздравления към Георги Чиликов и неговия щаб за резултатите през сезона. Както и към Диян Димов и ръководството на Дунав за това, че го има този отбор.