Походът на Александър Велики! Време е…

Стефан Ралчев
Момчето, което се превърна в лидер

Следващите редове вероятно може да минат в графата „по-лични“, но така или иначе живеем във време, в което личното мнение е на изчезване. А не бива…

Късно вчера вечерта за пореден път Александър Везенков категорично показа, че е най-добрият български спортист в момента и по мое скромно мнение най-добрият баскетболист в Европа! Оставяме встрани победния му кош няколко секунди преди края срещу Жалгирис или поредния изключителен мач, в който става MVP. Дори и рекордните му 2000 точки в Евролигата, които го нареждат в престижни класации, редом до легендарни състезатели. Ще си позволим да оставим встрани дори стрелбата му за победния кош – за някои може би е било късмет. Не, късмет има веднъж, два пъти или три пъти. Късметът е важен и може да те споходи при стрелба от центъра със сирената веднъж на сто изстрела. Само че при Везенков този сезон няма късмет! Всичко е плод на къртовска работа, упоритост, дисциплина и характер. Всъщност, по-правилното е – здрава работа не само този сезон, а сезони наред. Дори тогава, когато нещата изглеждаха меко казано трудни. Отстрани на моменти дори отчайващи. Без изход.

Ще се върна няколко години назад, когато Везенков подписа с Барселона. Знаете ли какво за какво сравнение се сетих по-късно?! С Димитър Бербатов. Везенков замина за Барселона със статута на изгряваща звезда от Арис. На 19 години. Също като Бербатов, който замина от ЦСКА в посока Леверкузен. Също на 19 години. Началото им в Европа беше почти еднакво. Трудно. Много трудно. Убийствено трудно. Ако нямаш характер в такива моменти, се отказваш. И се прибираш у дома, където е по-лесно.

Спомням си, когато Бербатов подписа с Леверкузен как правеше плахи първи крачки в отбора. Първо рита на един зимен турнир в зала, където при всеки гол на малки вратички се радвах все едно е спечелил Шампионската лига. След това го пратиха във втория тим на аспирините, после го пуснаха като резерва и за първия отбор. И до ден днешен няма да забравя дебюта му като титуляр (Улф Кирстен отсъстваше) срещу Енерги Котбус у дома. Мислех си – късмет, нашето момче ще е титуляр, лесен мач у дома, което ще му отвори вратите занапред. Обаче кошмар… Леверкузен се срина и загуби с 1:3 в първия мач на Бербатов като титуляр. И… логично. Берти Фогтс го заби отново на пейката до края на сезона, пускайки го от дъжд на вятър. Представяте ли си дни, седмици и месеци какво е да бъдеш сред глутница вълци, които чакат да те сдъвкат на всяка тренировка, защото ти си чужденецът.

Години по-късно Везенков замина за Барселона. И започна да върви по подобен път. Ужасяващо труден, защото Барселона не е Арис. В Гърция той е почти у дома, докато в Испания е чужденецът, когото всеки гледа, защото е пристигнал да вземе нечие място в отбора. По подобен начин като с Бербатов, се радвах на всяка получена минута за Везенков. Да, бяха малко, а ми се искаха да са повече. Но си казвах – търпение му е майката, има време, млад е. Бях на първия му мач в Евролигата (заедно с Константин Папазов, без който нямаше да влезем в залата) в Измир, където Барселона загуби от домакините Пинар Кършияка. Везенков дебютира в най-силното състезание в Европа. Получи минути и бяхме доволни. Сега, няколко години по-късно, Везенков вече не получава просто минути, той е лидер на отбора си и вчера стигна кота 2000 точки в най-престижната мултимилионна надпревара в Европа. В която бюджетите на клубовете са огромни, класата на състезателите – от друго измерение.

Времето минаваше, но нещата при Везенков сякаш не ставаха по-лесни. Напротив – последната му година в Барселона бе по-трудна от предишната. После дойде преминаването му в Олимпиакос. Тук признавам, че си помислих, че кариерата му тръгва надолу. Може би, защото симпатизирам на Барселона и смятах, че връщането му в Гърция ще е крачка назад. Не знам поради каква причина, може би, защото чисто и просто си представях, че колкото по на запад, толкова по-близо до следващото стъпало, а именно Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада.

Но явно всичко е било добре премислен ход на семейството на Александър, на самия него, на хората около него. Явно е имало нужда от място, на което баскетболистът да се чувства у дома. И така Везенков намери своя дом – Олимпиакос. Но стартът пак беше труден, защото никой нищо не ти дава даром. Трябва да си го заслужиш. В тези отбори играчите са с мултимилионни договори и голяма част от тях привлечени със статута на звезди. И им е все тая, че нашият Александър трябва да играе, за да се развива. Трябва сам да си го извоюва.

Така поредният поход на Александър Велики започна. Почти отначало… Само че с малката разлика, че този път той бе по-подготвен. Вече имаше опит. Имаше зад гърба си хиляди стрелби, хиляди тренировки, ежедневни падания и ставания, нови знания и самочувствие. И така днес момчето, което тръгна да покорява Европа още на 19, е истински пълководец на европейския гранд Олимпиакос. На практика той е в основата на тактиката на отбора, с него започва титулярният състав. И съвсем логично в края на сезона Везенков би трябвало да бъде избран за Най-полезен играч на Евролигата. Отличие, което означава, че е Най-добрият в Европа! Преди да поеме към следващия си поход – към Лигата на извънземните отвъд Океана.

Дали е време?! Време е… Точно сега и с нито минута или ден забавяне. Признавам, че намирах за неправилно решението на баскетболиста да не опита да се пробва в НБА през изминалите години, на моменти дори се ядосвах и дразнех, защото си казвах – годините минават, става още по-трудно, каква е гаранцията, че следващият сезон ще е още по-добър?! Но ето, че всяко решение е било правилно. Олимпиакос вчера подпечата визите за Финалната четворка в Евролигата, а ако спечели трофея, това ще бъде исторически успех и за Везенков. И за България (защото Сашо съвсем спокойно можеше да избере националния отбор на Гърция или Кипър, но реши да играе за България. Всъщност, пред него никога не е стояла такава дилема – или… или. Той играе за родината, където са корените му – дома на родителите му. Преди няколко дни Везенков имаше почивка в Олимпиакос, но се прибра, за да играе за България в Ботевград! Защото така е възпитан, а при него възпитанието е в основата на всичко.)

За да си представите какво означава да си най-добрият в Евролигата, сравнението е – ако в клубния футбол най-престижното отличие е Шампионската лига и за Най-добър през сезона са избирани Меси, Роналдо и т.н., в баскетбола е Евролигата. Няма по-високо. След Христо Стоичков, единственият българин, триумфирал с европейската купа на шампионите във футбола, сега е ред и на Везенков да седне на баскетболния трон. Пожелаваме му го от сърце.

А след това като Александър Велики е време да се отправи на поредния си поход… За нови завоевания този път към Лигата на извънземните.

 

Все още имаш въпроси? Попитай нашите експерти!
Коментари
Следвай експерт
Последвай автор

Успешно последвахте автора. Ще получавате известия за неговите прогнози на регистрирания ви e-mail.

Успешно последвахте този експерт. Ще получавате известия за неговите прогнози на електронната поща, с която сте се регистрирали в "БР".

Последвай автор
Следвай експерт

Това значи, че повече няма да получавате известия за публикации от този автор по e-mail

Няма да получавате известия за нови прогнози от този експерт.

За съжаление «» не е подходящ за играчи от България.
Препоръчваме ви
който предлага по-добри възможности. Пренасочваме Ви сега...
Вход / Регистрация
P