Ники Александров пред БР: Няма как никога да съм за Германия! Ако някой ще се проваля с гръм и трясък, нека да са те…

Зададохме няколко въпроса на Ники Александров преди Световното в Катар. Ето какво смята той.

Вече ви представихме Мирослав Арабаджиев от Нова/Диема, очаквайте още интересни интервюта с журналисти, които ще отразяват Световното в Катар.

Може да откриете специалната страница на betano за Световното в Катар

-Всички задават въпроса – кой е твоят фаворит за световен шампион… Моят въпрос е в тази посока, но по-конкретно – защо избра да подкрепяш твоя фаворит – заради играч, симпатия към дадената страна, музика, храна или нещо друго…? И винаги ли си го подкрепял или сменяваш пристрастията си?
-Преди да дам отговори на въпросите ти, искам да изразя необичайното си чувство – за първи път сякаш все още не мога да се настроя за началото на голямо футболно първенство, въпреки, че остават броени часове. Не знам дали е заради нестандартното време за провеждане, дали е някакво лично пресищане от много футбол, но го има. Надявам се с първите дни на Мондиала, тръпката да се завърне. Иначе едва ли ще изненадам с някой нетрадиционен фаворит – за мен три отбора – Аржентина, Бразилия и Франция са с една идея по-фаворити от останалите. Сред тях винаги съм симпатизирал на аржентинците най-много. Но категорично съм сменял пристрастията си през годините в зависимост от ситуацията. Мога да си набележа фаворит или тим, за когото да стискам палци в движение. Често поради някаква причина започвам да искам победата за този или за онзи, а става въпрос за отбори, които дори не са сред основните фаворити. С две думи – не съм от така наречените хард-фенове. Е те този ми е любимия отбор и докрай съм за него – не, не съм такъв. Иначе помня, че на първия ми съзнателен Мондиал – този през 1982 година бях от Италия заради Дино Дзоф.

-Кой отбор може да се провали тотално на Световното (справка, Франция стана шампион 1998 година, не излезе от групите 2002-а. Италия шампион 2006 г. – не излиза от групите 2010; Испания шампион 2010 – не излиза от групите 2014, Германия шампион 2014 – не излиза от групите 2018 г.)?
-При това световно първенство всичко може да се очаква – никой не може да предвиди подобен експеримент като календар и климат докъде ще доведе. Едно съм сигурен, че провали от страна на големите сили ще има. Въпросът е кой ще изтегли късата клечка. Ето и нещо като продължение на първия въпрос – няма как обаче никога да съм за Германия например. Колкото и да я харесвам като страна, като култура, винаги съм против немците във футбола. Честно казано – и аз не знам конкретно защо, но отдавна е така. Така че, ако ще се проваля някой с гръм и трясък – нека да са те.

-Кой ще стане голмайстор на Световното първенство?
-Ако Норвегия участваше, отговора щеше да е твърде лесен. Сега е трудно да се каже. Историята често е поднасяла съвсем неочаквани имена като крайни голмайстори. А и с присъствието на все повече и все повече отбори, което води до неравностойни сблъсъци в първата фаза, някой вкарва два-три гола на едните, айде два-три на другите и готово – става голмайстор. Редица поредни Мондиали котата бе шест гола – колко му е.

-Ако зависи от теб, къде би искал да има Световно първенство и защо?
-Разбирам в известна степен идеята за по-широка представителност на световните първенства и в някаква степен я приветствам. Но Катар определено е странен избор. Пък и сега ще има първенство, сгъстено в област, колкото Софийско поле, а следващото ще е из целия континент Северна Америка. Малко се губи логиката. Сега феновете ще умират от скука между мачовете – ултра скъпо място е Катар, пък и не мога да се сетя дори за една забележителност там. След четири години пък ще бъхтят от летище на летище за дълги полети между Мексико, САЩ и Канада и ще се счупят от път. Но пък съзнавам, че няма как всяко първенство да е в удобни от всякакво естество държави като Германия и Англия например. Трябва разнообразие, но да е повечко премислено.

-Какъв е споменът от първото ти Световно първенство? Имаш ли някаква случка, която е останала в съзнанието ти?
-Вече споменах, че първият ми съществен спомен е от Испания`82. Пък и като цяло то се нарежда сред най-романтичните първенства изобщо. А вече съвсем реални спомени имам от следващия Мондиал – този в Мексико с участието и на нашите юнаци. Доста силни спомени от мача на откриването срещу Италия, когато направихме равен и отново големите надежди за първа победа, която в крайна сметка бе отложена с още цели осем години, тъй като не успяхме да бием Южна Корея. Помня как гледахме мача по нощите, ранния гол и пак равенство. И някак си успяхме да се промъкнем само с две точици напред. Но случихме на домакините на Ацтека и онзи невероятен гол на Негрете, който по-късно дори бе избран за гол № 1 на всички Световни първенства, в анкета на ФИФА сред феновете. Е, как пък баш в нашата врата?! Но тогава все още пазеше младия Михайлов, а не подобрената му версия през 1994 година: „Този фантастичен, невероятен Боби Михайлов“.

-Ако имаш възможност да се върнеш в миналото, кое Световно би искал да гледаш?
-Бих искал да гледам първенството през 1978 година в Аржентина. Имам смътни спомени как баща ми гледаше мачове през нощта на черно-белия телевизор. Ето този Мондиал бих гледал, ако имах тази възможност.