Издънка си е! И спрете вечните оправдания... • Букмейкър Рейтинги

Стефан Ралчев

Съвпадението с часовете на футболната квалификация и баскетболния финал е само детайл от цялата картина

От няколко дни се провежда турнир за Купата на България по баскетбол. Твърде вероятно е да не знаете, в което няма нищо лошо. Баскетболът в България със сигурност е бил по-популярен преди години, но сега не е. Защо това е така – дълга тема, която няма да разрешим от днес за утре при положение, че в последните 20-ина години с всяка изминала година не само баскетболът, но и останалите спортове (с много малки изключения) стават все по-неатрактивни за младите.

Но да се върнем на баскетбола. Очаква ни финал. И то какъв?! ЦСКА – Левски. Двата големи съперника в исторически план не са се срещали на финал по баскетбол от далечната 1993 година – точно от 30 лета. Финалът е насрочен за петък от 19:00 часа. И о, каква изненада… От 19:00 часа в Разград националният отбор на България излиза срещу Черна гора в първа европейска квалификация.

От няколко дни това съвпадение съвсем логично се дискутира и се превърна във водеща тема в спортните среди. Знам, че всеки от вас ще каже – не ме интересуват националите по футбол, кой ще ходи да ги гледа, аз не пускам телевизора, когато играят… И такива, които ще изредят куп мнения, че не се интересуват от баскетбол.

Хубаво, всеки има право на мнение – да гледа или не, каквото пожелае. Само че съм убеден, че в България въпреки пропадането на спорта, продължава да има шепа хора, които гледат спорт. И като едни почти постоянно причиняващи си негативни емоции запалянковци все пак продължават да гледат българския спорт. Знам, че сигурно футболният мач не е причина да пречи на баскетболния финал ЦСКА – Левски. Но петима или петнайсет човека да има разколебани в това кое да изберат, пак е недомислица. Ще кажете – ще цъкат на телефона в залата и ще гледат футболния мач?! Ясно е, че има отговори на всяка ситуация, но идеята е, че много често се прави всичко възможно (поради незнание, недомислие или просто безхаберие) все по-малко броящите се български спортни любители да бъдат прецакани.

Какво пречеше турнирът за Купата на България по баскетбол да се направи по друго време в месеца?! А не сега, когато във федерацията са били наясно, че точно след баскетболния турнир залата е заета за подготовка на Световната купа по художествена гимнастика. От баскетболната федерация ще обяснят, че има мачове от първенството, после мачове на националния отбор и т.н. и т.н. и че е невъзможно. Ще кажете, че календарът ни е като на Евролигата и нашите отбори играят през три дни и просто няма време и място да се „вмъкнат“ 3 дни за Купата.

Втори вариант – ясно е, че казусът със съвпадението на часовете става все по-виден. А и на всичкото отгоре за финала се класират ЦСКА и Левски. Няма ли възможност финалът да бъде преместен например от 21:00 часа?! Да бъде разминат с футболната квалификация. Вторият полуфинал между ЦСКА и Балкан Ботевград стартира в 20:30 часа, т.е. едва ли късният начален час е проблем.

Но защо въобще трябваше да се стига дотук и да се прави турнирът точно сега. Убеден съм, че в баскетболната федерация са знаели отлично, че от събота (25 март) залата е заета за художествена гимнастика. И обяснения тип: „Ама, те не ни отпуснаха залата само за няколко часа в събота… „ не вървят. Защото се сяда и се мисли, звъни се и се проверява кога залата е заета и се „разиграват“ всички възможности. И най-важното – гледа се на хората да им е удобно, а не на клубовете и играчите, защото те и в празна зала могат да играят. Но нали целта е баскетболът да се превърне в продукт (така модерната дума).

Само че това трудно ще стане. На този етап сме далеч от продукта – нашият е с почти изтекъл срок на годност. Идеята за съвместно домакинство на ЦСКА и Левски в София като цяло не е лоша. Но дотук. Това с часовете и дните през седмицата е ужасна тъпотия. Няма как в работен ден и то от 2 часа на обед да се играят мачове – независимо кой играе. Така и 10 души желаещи да има да дойдат от Бургас или Плевен, за да подкрепят отборите си, няма как да го направят.

За да стане продукт, трябва много работа, трябва хубава пазарна и лъскава опаковка и накрая – трябва някой да продаде този продукт, ако говорим на пазарен език. Нищо от това не се случи и този път. Организаторите дадоха съвместна пресконференция, после 2-3 интервюта по отделно и това е. Край – с това се изчерпа „вдигането на шум“, че наближава турнир за националната купа. И всичко това през последните 8-9 дни. Напълно недостатъчно, за да разбере по-безпристрасният фен, че в София нещо ще се случи, което не е било от доста години.

Една от основните фигури на баскетболния ЦСКА Александър Чакмаков каза преди няколко дни, че мечтае един ден отборът да играе в Евролигата. Дори ми е обидно да пиша за сравнения как се случват нещата там и как тук. И не виня конкретен човек, а всички, които работеха последните години в баскетбола и продължават да работят. За тях е важно да мине мачът и да дойде следващият. За федерацията е важно, че „първенствата и турнирите се провеждат по план…“ (макар че дори в някои възрасти за подрастващи няма и нормален календар) С други думи казано – „абе, дай да избутаме да не стават скандали, пък няма какво да го мислим.“

Само че така със сигурност няма да стане. Защото на почивката на мача ЦСКА – Спартак Плевен няколко деца искаха да хвърлят топката в коша. И някакъв „вкиснат“ човечец ги изгони. Защото вероятно ще изтъркат пода на залата, която ще пустее все по-празна и по-празна. Този истински пазител на реда приличаше на онези лелки, които отвратени от живота, че си позволил да ги притесниш в канцеларията с кожена врата и дървена ламперия, биеха лилави печати, за да ти заверят документ с еди кой си каталожен номер… от папка „Дело“. А децата просто искаха да играят на топка. И ако продължаваме да не се грижим за тези деца, няма да се чудим защо не след няколко години, а сега има деца, които не знаят какво да правят с топката…

Но в баскетбола винаги имат оправдания, винаги някой нещо им е попречил или не може да се направи. Веднъж за толкова години не чух – ние сбъркахме, не проверихме, защото не е срамно да го кажеш. Срамно е вечно да имаш оправдания, но така е по-лесно.

PS: За скандалите след Левски – Черноморец. Не от вчера и днес има скандали. Вечно има недоволни клубове, треньори и президенти. Когато обаче дойдат избори за ново ръководство, типично по български – всеки се скатава. Никой не предлага нищо, всичко си продължава с максимата – кучетата си лаят, керванът си върви. Щом е така, никой няма право да се оплаква. Всеки говори за промени, а никой не променя нищо.