Треньорът на ВК Нефтохимик: Може не всички да станат волейболисти, но важното е всички да станат добри хора!

След като шампионите на България от ВК Нефтохимик 2010 вчера започнаха ударно защитата на титлата си с победа с 3:1 над Пирин (Разлог) в зала „Младост“, утре в шампионата стартира следващата по възраст формация на клуба – до 20 г, пише официалният сайт на Нефтохимик.

Момчетата започват в предварителна Група Г на държавното първенство с бургаско дерби срещу Дея. То е с начален час 14,00 и ще се състои в спортна зала „Нефтохимик“, в комплекса на стадиона в ж. к. „Лазур“.

Талантите, предимно от набор 2005 и 2006, са водени от Веселин Стоилов. Кадърът на клуба вече е доказан треньор на подрастващи. Ето и какво трябва да знаете за него.

Той е роден в Бургас на 22 юни 1996 г. „Юноша съм на Нефтохимик, като започнах да се занимавам с волейбол сравнително късно в клуба (10 клас) – разказва за себе си Веско. – Иначе от 8 клас играех само в механотехникума (ПГМЕЕ), къде учих от 8 до 12 клас в специалност „Електрическо обзавеждане на производството“.

„След завършването ми отидох да играя в Дунав (Русе) като либеро за сезон 2015/16, след това преминах и през Дея и малко по-непрофесионални отбори като Царево и Велики Преслав – продължава той. – В момента също се състезавам – във втория ешелон, Висшата лига, за Родопа (Смолян). Нямал съм година, без да играя волейбол, макар и на по-ниските нива. През тази година завърших Шуменския Университет със специалност „Системи за сигурност“. Завършил съм и частния колеж „БиоФит“ със специалност „Треньор по волейбол“.

Веско се занимава непрофесионално и с плажен волейбол. Там е партньор с треньора на най-малките във ВК Нефтохимик 2010 и бивш разпределител от шампионския отбор за 2017 г. – Теди Дремсизов. Стоилов е един от малцината, които могат да си кажат всичко с Теди, твърдят хората, които ги познават.

Веселин разкрива и един съвместен пробив със състезател, който бе сред героите за титлата на ВК Нефтохимик, спечелена на 2 май тази година – преминалият в чешкия вицешампион Ихострой (Ческе Будейовице) Калоян Балабанов (на снимката към статията са именно двамата).

„През миналия сезон заедно с Коко станахме втори в България в университетско първенство след НСА – отбелязва нашият събеседник. – Тази година ми е шеста в клуба като треньор. През целия този период съм работил със абсолютно всички гарнитури. Общо взето, поколенията са много различни от преди – в момента децата масово се влияят от развитието на технологиите (телефони и игри в интернет) и оставят спорта на по-заден план“, признава треньорът.

Той посочва мисията си във ВК Нефтохимик 2010.

„Личната ми цел е да се подхранва мъжкият отбор с бургаски момчета, защото публиката в Бургас заслужава да вижда работата на треньорите в детско-юношеската школа на клуба. Бил съм например треньор и на Денис Карягин, с когото и в момента сме много добри приятели. Същото се отнася за Калоян Ставрев и Станислав Ангелов, които сега са част от щаба на мъжкия отбор при старши треньора Атанас Петров“.

Има обаче и помощ в обратната посока. Редом до връстниците си утре трябва да играе братът на един от символите на Нефтохимик Георги Петров – Ясен, който този сезон прави дебюта си в мъжкия отбор като либеро.

„Ясен трупа опит при мъжете и очаквам да поведе отбора ни възможно най-напред. Също така виждам позитивни неща от други момчета – Християн Йорданов, Антоан Ценов и Пресиян Иванов, който са качествени деца и се надявам да се развият в бъдеще“, отбелязва наставникът.

Той допълва, че всички момчета учат в различни училища, като в спортното е само Антоан.

Ето и кои отбори Веско Стоилов определя като конкуренти на неговия тим за едно от първите две места в групата ни в първата фаза.

„Фаворит в групата ни е Берое, Дея, Арда и ние сме с изравнени качества. Мисля, че ако разгърнем пълния си потенциал, ще продължим напред. За мен са важни колективът и разбирателството на и извън терена, защото така се гради не само отбор, но и приятелства за цял живот. Държа и на дисциплината и уважението – не всички ще станат професионални волейболисти, но искам да станат хора и след време спортът да им е помогнал и в друго начинание“, заключава Стоилов.