Теди Дремсизов: Стремим се децата да се научат на дисциплина и човешки ценности

Роденият на 6 март 1994 г. Теди Дремсизов днес е едно от най-разпознаваемите лица в шампионския ни клуб ВК Нефтохимик 2010. На 23 години бившият разпределител, който е внук на футболната легенда на Бургас Тотко Дремсизов, е шампион с родния клуб – за сезон 2016/2017, като е станал част от тима, който вдига първата волейболна Суперкупа на България при мъжете през 2016 г. Като помощник-треньор има две титли – през 2018/2019 и 2019/20. Добавя във визитката си Суперкупа и Купа на България за сезон 2020/2021 като част от спортно-техническия щаб. Като треньор на юношеската формация на ВК Нефтохимик 2010 до 20 г. има бронзов медал от държавното първенство. Сега Теди набира таланти за шолата на „нефтохимиците“ сред най-малките – родените между 2014 и 2011 г. Ето какво сподели за поредното си ново начало в Нефтохимик Дремсизов пред официалния клубен сайт на ВК Нефтохимик.

– Теди, би ли маркирал пътя си във волейбола – кога и как започна да тренираш, футболът съществувал ли е като реална възможност във времето, кога и защо сe впусна в треньорската професия?
– Започнах да тренирам волейбол, когато бях на 10. Една година преди това тренирах футбол, но различни обстоятелства ме заведоха в залата. След това преминах през всички детски и юношески гарнитури на Нефтохимик под ръководството на Динко Стоев и Стойко Томов, а на 17 за първи път попаднах и в мъжкият отбор. Към треньорството се ориентирах пред 2017 г., на 23 годишна възраст, когато реших да прекратя активната си състезателна дейност. Като причина за това мое решение мога да обобщя с едно изречение – не виждах огромно бъдеще пред себе си като състезател.

– Как започна треньорският ти път?
– През първата година, като треньор на юношите до 20 години, може да се каже, че взех почти готов отбор, а заслугата за него е на всички, които дотогава работиха с тези момчета. Моята задача беше да се опитам да създам колектив и в първите си треньорски стъпки по-скоро да не преча. Успяхме да постигнем успех, който лично аз ще помня дълго време – трето място в България. Тогава в отбора се отличаваха имената на Георги Петров и Денис Карягин, които впоследствие бяха гръбнакът на мъжкият отбор, след което и двамата играха в едни от най-силните първенства в света. Други двама от тогавашния състав пък сега са част от треньорския щаб на мъжкия отбор на Нефтохимик – Калоян Ставрев и Станислав Ангелов. Едва ли има по-приятно нещо за бургаските фенове от това да гледат бургаски момчета в залата – било то като състезатели, треньори, кинезитерапевти и т.н.

– С какво ти беше най-трудно в началото – тогава приятел ли беше и сега учител ли си повече?
– Както вече стана въпрос, започнах с най-големите момчета – U20, като в първата ми година разликата ни беше едва 5 години, което има както плюсове, така и минуси. С голяма част от тях запазихме приятелски отношения до ден днешен. В следващите години съм работил и с U15, U17, както и като помощник-треньор на мъжкия състав в продължение на близо 3 години.

– Как са се променили поколенията от времето, когато ти започна като треньор на подрастващи, с кое ти все по-трудно да се справяш при малките и кое ти е по-лесно?
– Поколенията се променят много бързо. В днешно време е по-трудно да се запали едно дете по спорта като цяло, не в частност по волейбола. Имат много разнообразие и възможности за забавление и развлечение и все по-рядко спортът е по тяхно желание. По-лесна със сигурност е комуникацията предвид високото ниво на технологии.

– Какво трябва да знаят родителите, които ти поверяват децата ти, за начина на работа в Нефтохимик и за тебе като човек?
– Не мога да давам оценка на себе си, но се считам за човек, който дава всичко от себе си, за да може децата преди всичко да се научат на дисциплина, морал и човешки ценности. Към това се стремим и всички във ВК Нефтохимик 2010.

– Как набирате деца и има ли училища, където виждаш повече волейболен талант от други места?
– Събирането на деца също не е от най-лесните неща, предвид това че има други клубове в града, които също работят усилено. Но пък няма нищо лошо в това да има конкуренция – в нея се ражда качеството. Рекламираме чрез вас – социалните медии, обикаляме училища, общо взето обичайните практики на всеки един детски спортен клуб.

– Какви са качествата, които един родител трябва да види в детето си, за да го даде да тренира волейбол?
– Няма определени физически показатели, по които приемаме деца – достатъчно е детето да има време, желание и възможност да посещава тренировките.