Онлайн хазартът в България достигна оборот от 66 млрд. лева, а ключови наредби стоят замразени от 2 години

Снимка: Pexels

Милиарди, които се въртят все по-бързо

Данните на Националната агенция за приходите (НАП) рисуват стръмна крива: 44 млрд. лв. оборот през 2023 г., 55 млрд. през 2024 г. и 66,9 млрд. през 2025 г. От
тези суми обаче реалните средства са далеч по-малко — от 66,9 млрд. лв. залози операторите са изплатили 65,3 млрд. лв. печалби. Разликата от около 1,6 млрд. лв. е
брутният приход на операторите, който се облага с 25% хазартна такса.

Голяма част от оборота е виртуален – играчите получават печалби и ги залагат отново, без парите реално да напускат платформите. По неофициална информация около
1,4 млн. българи участват в легален онлайн хазарт.

Наземните залози също експлодират

Ръстът не е само онлайн. Наземните залози скочиха от 384 млн. лв. (2023 г.) на 686 млн. лв. (2024 г.) и 1,06 млрд. лв. (2025 г.). Експертите свързват бума с
намалението на облагането на спортни залози от декември 2023 г., което „възроди букмейкърите“ в традиционните пунктове.

Четири замразени наредби

Ключовият проблем обаче е регулаторният вакуум. Властите от близо 2 години бавят четири наредби, всяка от които засяга директно защитата на играчите:

1. Наредба за измерване на отстояния – определя минималната дистанция между билборди за хазарт и училища или детски площадки.

2. Наредба за ограничаване на рисково поведение – въвежда максимални лимити за загуби, размер на залозите и продължителност на игровите
сесии.

3. Наредба за психологическа помощ – осигурява безплатно лечение за лица, вписани в регистъра на хазартно уязвимите.

4. Наредба за служебно вписване – автоматична регистрация на получаващи социални помощи в регистъра на уязвимите лица.

Нито една от тях не е приета от Министерския съвет, въпреки че парламентът забрани почти цялата хазартна реклама в медиите още през април 2024 г.

Регулаторният парадокс

Ситуацията е парадоксална: България има забрана за хазартна реклама, но не е изградила механизма за нейното прилагане. Има регистър на хазартно уязвимите с
близо 54 000 вписани лица, но получаващите социални помощи не се вписват автоматично. Има закон, който предвижда лимити на залозите — но наредбите за прилагането
му стоят в чекмеджетата.

Здравният министър доц. Михаил Околийски наскоро разкри, че в Министерството на здравеопазването от 2 години стои неприета наредба за финансиране на проекти за
превенция и терапия на хазартна зависимост. Тази година 2-4% от българите страдат от проблемно залагане, а страната е сред лидерите по залагания сред
учениците.

Какво следва

С предстоящите предсрочни избори на 19 април 2026 г. шансовете за приемане на забавените наредби в краткосрочен план са минимални. Междувременно парламентът
разглежда отделен законопроект за вдигане на минималната възраст за хазарт от 18 на 21 години — предложение, срещу което индустрията вече се обяви остро.

Оборотите продължават да растат. Регулациите – не.