Йордан Юруков: Трябва отдаденост и лишения, за да успееш! Ако няма мерак, по-добре не вършете една работа…

Йордан Юруков е достатъчно популярно име в българския футбол. Като футболист играе в ЦСКА, Черно море, Славия, Миньор (Перник), Локомотив (Пловдив), Пирин (Разлог) и Банско. 2 пъти става шампион с ЦСКА (2005, 2008), печели по една Купа (2006) и Суперкупа на България 2006). Като треньор роденият през 1983 година специалист трупа опит в ЦСКА 1948 и като помощник, и като старши треньор, в Локомотив (Пловдив) като асистент на Александър Тунчев, както и в школата на Лудогорец (Разград). За последно Юруков работи в мъжкия Чавдар (Етрополе), където изкара две години (лято 2021 – лято 2023), а от няколко месеца е част от Септември (София). Ето какво каза треньорът пред официалния сайт на клуба:

-Данчо, от известно време си част от Септември. Какво те накара да приемеш офертата на клуба?
-Първото нещо бе отношението на хората в Септември и тяхното желание да стана част от клуба. Изключително уважение от тяхна страна, за което им благодаря. Допаднаха ми амбициите и целите им, които съвпадат с моите и не ми трябваше много време да мисля.

-Заедно сте в екип с Андрей Андреев във втория отбор на Септември, а междувременно и при юношите родени 2005/2006 година. Предстои ви полуфинал за Купата на БФС срещу Левски, а победителят в този турнир получава право да участва в младежката Шампионска лига. Има ли тръпка преди мачовете със „сините“?
-Това е изключително предизвикателство за всички, както за момчетата, така и за нас треньорите. Печелейки Купата на БФС, отборът победител наистина ще участва в младежката Шампионска лига, а това не е нужно да обяснявам каква мотивация дава на всички нас. Септември като клуб вече е участвал в Шампионската лига, знаят какво е и със сигурност амбициите на целия клуб е това да се повтори. Предстоят ни два трудни полуфинала с Левски, но щом сме стигнали до тази фаза на турнира, очакванията ни са да направим добро представяне и да продължим напред.

-Имате ли наблюдения върху Левски, колко силен е противникът?
-Очаква ни изключително сериозен съперник. 70-80% от набора на Левски играят в Югозападната Трета лига за втория отбор на сините. Както е и при нас – има момчета, които играят за втория отбор, с който сме в Югозападната Трета лига, а междувременно играят и за старшата възраст.

-Усещаш ли еуфория преди тези мачове, защото залогът наистина е голям – Шампионска лига все пак?
-Тук нашата работа е доста специфична. Трябва да намерим точния баланс – да не изпадаме в прекалена еуфория, но и да сме сериозни в мачовете. От гледна точка на мотивация – излишно е да споменавам тази дума, когато говорим за Шампионска лига. Надявам се срещу Левски да покажем потенциала, който виждам всеки ден в тренировките, защото той е огромен.

-Освен че работата с подрастващи е мисия и отговорност, работите с момчета, които вече не са деца… Тоест, има доста странични фактори, които трябва да засегнете във вашата комуникация помежду ви?
-Ние наистина работим с момчета на специфична възраст и тук е препъни камъкът, когато говорим от футболна гледна точка. Защото в тази възраст много хора отпадат, а много малко продължават. На практика това е последната юношеска възраст – след нея започва мъжкият футбол.

-Ти си достатъчно успешен пример за тях. Интересуват ли се от твоята кариера и успехите ти? Даваш ли им лични примери?
-Наистина не е важна само футболната тематика. Важни са разговорите, добрите примери и отношението. Важно е да опитаме да държим фокусирани момчетата към футбола и да им обясним, че без да дадат максимума от себе си всеки ден, без да бъдат максимално отдадени, няма как да стане. Да им стане ясно, че с лекичко нещата не се получават, трябват лишения, за да успееш? Тук обаче нещата стигат до индивидуалното възприятие на всеки човек – едни се мотивират от подобни примери, други не го приемат така. Някои може да приемат това, което им говориш, а други – не. В крайна сметка всичко се свежда до индивидуалния характер и личност. Насила няма как да накараш някого да прави нещо, което не иска.

-А ти виждаш ли в техните очи те да искат… да се вълнуват, да горят в играта?
-Макар да работя с тях само от няколко месеца, наистина се радвам, че виждам амбиция да успеят. Виждам, че са будни деца, а и когато имат добър пример пред себе си, че могат да играят професионален мъжки футбол, както вече доста момчета играят за първия отбор на Септември, това още повече ги мотивира.

-Какво би те зарадвало един ден, когато мине време от вашата съвместна работа?
-Да ги видя, че играят на по-високо ниво, а те имат много голям потенциал да го направят. Тогава ще бъда доволен и радостен. Може да е било с малко, но че съм допринесъл за развитието им.

-В момента работиш с подрастващи, а работи ли ти се отново в мъжки отбор на по-високо ниво?
-В момента съм изцяло отдаден на работата си в Септември. Аз обичам да бъда последователен и отдаден на нещата, с които се занимавам. Аз съм научен абсолютно всеки ден да давам най-доброто, на което съм сподобен – независимо в кой клуб работя. Всеки ден да работя и опитвам да се рвазвивам, искам да съм в полза на футбола и момчетата. А какво ще стане… съдба. И късмет! Но във всяко нещо, което правите, трябва мерак. Ако няма мерак, по-добре не го правете…