Иво Бързаков пред БР: За няколко часа и аз бях Роналдо Феномена! Финал Меси – Роналдо ще бъде превъзходен завършек на извънземната глава от футболната история

Ето какво сподели пред екипа на Букмейкър Рейтинги журналистът от БНТ Иво Бързаков:

-Всички задават въпроса – кой е твоят фаворит за световен шампион… Моят въпрос е в тази посока, но по-конкретно – защо избра да подкрепяш твоя фаворит – заради играч, симпатия към дадената страна, музика, храна или нещо друго…? И винаги ли си го подкрепял или сменяваш пристрастията си?
-Когато бях дете, харесвах много Зидан и Дейвид Бекъм. Това бяха двамата ми любими футболисти. При Зидан беше несъзнателно. Просто го виждаш и се влюбваш в играта му. Дейвид Бекъм беше най-известният футболист по това време. Запали ме един приятел, на когото баща му беше донесъл негова фланелка. Разбира се и финалът в Шампионската лига през 1999 още повече подкладе любовта ми към него. Но да се върна на Зидан – казах несъзнателно, защото когато върна лентата назад се сещам за няколко негови фланелки, които съм имал на Франция. Първо беше с номер 10 от световното през 1998, а след това по-късно помня, че играеше с номер 5 в Реал Мадрид, но отново имах актуална фланелка на Франция. Всъщност, обичах отборите, които играят атрактивен футбол. Няма да забравя финала през 2000 година на европейското първенство. Помня как щраках онзи телевизор с копчета, докато бях с баба и дядо на село, за да гледам мача между Франция и Италия. Велик момент – голът на Трезеге. Но истината е, че винаги влечението ми е било към Испания. Още от годините, когато Бекъм отиде в Реал Мадрид. Харесвах испански футбол и оттам иберийския полуостров – Португалия и Испания, макар тогава да не бяха кой знае колко силни като отбори в този период около 2000 до 2003.

Bet365 България предлага атрактивни бонуси по време на Световното в Катар

Португалците имаха Фиго, Руй Коща, нероятни играчи, докато в Испания харесвах Икер Касияс, а по-късно и Фернандо Торес. Когато играеха тези страни, сякаш усещах импулс от играта, който беше в ритъм със сърцето ми. И, да, в началото беше Франция, но около десет годишен вече бях усетил, че Испания и Португалия са моите отбори. Много преди Кристиано Роналдо, който всъщност в началото никак не харесвах, защото смени Дейвид Бекъм в Манчестър Юнайтед и взе номер 7 🙂 но после се нещата се промениха.

-Кой отбор може да се провали тотално на Световното (справка, Франция стана шампион 1998 година, не излезе от групите 2002-а. Италия шампион 2006 г. – не излиза от групите 2010; Испания шампион 2010 – не излиза от групите 2014, Германия шампион 2014 – не излиза от групите 2018 г.)?
-Мисля, че заради разпределението на групите този път няма да се получи подобен шок, какъвто стана с Франция през 2002 година или останалите изброени страни. Голямата изненада вече е липсата на еврошампиона Италия. Според мен обаче този път сензацията ще бъде от друг характер и няма да бъде свързана с ранно отпадане, макар че в главата ми се прокрадва, че Англия няма да стигне далеч. Мисля, че в този случай или ще станем свидетели на историческата първа дублирана световна титла през новия век и Франция ще защити трофея, или на нещо още по-красиво – финал между Аржентина и Португалия. Това би бил превъзходният завършек на извънземната глава от футболната история, наречена „Меси и Кристиано“.

-Кой ще стане голмайстор на Световното първенство?
-Надявам се това да бъде Кристиано Роналдо. С оглед всичко, което се случи около него в последните дни, обаче бих стрелял с Килиан Мбапе или Меси.

-Ако зависи от теб, къде би искал да има Световно първенство и защо?
-Ако зависеше от мен, щях да върна световната купа там, където е започнала приказката – в Уругвай. Искрено се надявам през 2030 година Мондиалът да се проведе в страната, макар че кандидатурата е обща с Аржентина, Парагвай и Чили. Някак това би било препратка към миналото, което не бива да забравяме. Би било атрактивно заради културата на народите в Африка пътят на купата да спре там. Например в Нигерия, Камерун или Сенегал. Австралия също е интересна дестинация. Но ако мислим логично и вземем предвид търсенето на нови пазари, от които да дойдат финансови постъпления, то вероятно Китай скоро ще приеме Мондиал.

-Какъв е споменът от първото ти Световно първенство? Имаш ли някаква случка, която е останала в съзнанието ти?
-Спомените ми от Световното през 1998 година във Франция са много бегли. По-скоро го свързвам изцяло с песента „Carnaval de Paris”. Когато я чуя, ме побиват тръпки и се сещам за магическите отигравания на Зидан. Истината е, че по-пресни са спомените ми от Евро 2000, а впоследствие Мондиал 2002 в Корея и Япония. И понеже питаш за някаква любопитна случка – хайде ще си кажа. През онова лято Роналдо игра с една особена прическа, за която съм чувал, че е подтикната от неговото дете. Решил да остави само бритона си, за да може детето му да го разпознава. Бяхме на двора с баща ми и го помолих да ме подстриже като Роналдо. Обичах експериментите, все пак бях фен на Дейвид Бекъм, който доста често сменяше прическите си. Така за няколко часа и аз бях като Феномена.

-Ако имаш възможност да се върнеш в миналото, кое Световно би искал да гледаш?
-Бих се върнал към два епизода от Световното първенство. Първият е към „Божията ръка“, за да изпитам емоцията, а и за да се насладя на гения на Диего Армандо Марадона, защото за съжаление не съм могъл да го гледам. Един от най-големите ни футболисти – Пламен Гетов, ми е разказвал за какъв играч става дума от първо лице и слушайки виртуоз като него как описва Марадона, ме кара да искам и аз да мога да видя магията му с очите си. Другият момент емблематичен момент е Мондиал 2006. Краят на приказката на Зинедин Зидан. За съжаление тогава Франция не успя да триумфира с купата, след като Зизу бе изгонен след онзи удар с глава срещу Матераци. Едва сега през призмата на времето мога напълно да осъзная колко красив момент щеше да е бъде в последния си мач да вземе Световната купа, което почти сигурно щеше да значи и „Златната топка“, но за съжаление не се случи. Бих се върнал към този момент, за да тръпна в очакване да видя дали развоят ще бъде друг.