Има ли тенденциозно съдийство в българския футбол?

Отново се намираме в периода, в който ще трябва да изтърпим поредното унижение на ниво национален отбор. Дано греша и „лъвовете“ на Александър Димитров да ни изненадат с добри резултати срещу Турция и Грузия и тези думи да бъдат опровергани. Дори мечтая това да се случи, защото футболистите ни го заслужават и то много. Но не върху националния тим е фокусът тук.

Искам да обърна особено внимание върху съдийството у нас и да задам въпрос към всички хора, замесени с тази игра по един или друг начин: „Има ли тенденциозно съдийство в българския футбол?“

Ще ви дам няколко примера, които ме подтикнаха да смята, че това е възможно и отговорът сериозно клони към „ДА“.

Нарочно зпочвам от Първа лига, където дори имаме система за видеоарбитраж, която трябва да бъде в помощ на съдиите и да се използва тогава, когато има очевидна съдийска грешка.

Връщам се до неделя, 9-ти ноември, когато един срещу друг в София се изправиха Славия и Монтана. В 79-ата минута на срещата влезлият като резерва за гостите Витиньо пада в наказателното поле. Моменталното решение на главния рефер Никола Попов е за симулация на бразилския атакуващ състезател, който получва и жълт картон. Повторенията обаче показват нещо по-различно. Дори Мартин Минчев, който видимо го изритва, не изглежа особено спокоен от това, което би трябвало да последва.

Да кажем, че Попов е далеч от ситуацията и Витиньо подчертава една идея повече контакта с халфа на Славия. Дори да приемем, че това е факт, то защо отговорникът за VAR Стоян Арсов или помощникът му Мартин Марков не подканват главния съдия да изгледа тези повторения, които виждаме ние, зрителите? Може би защото им се иска впоследсвие Анатоли Нанков да се чуди какво да обясни на своите футболисти? Или защото знаят, че ако някой излезе с остра позиция срещу съдийстовото, ще бъде глобен от „милеещия“ за играта Български футболен съюз? Склонен съм дори да приема, че просто реферите си могат толкова, както приемаме, че „просто толкова си можем“, когато отборите ни играят в евротурнирите или гледаме трагедията, наречена национален отбор.

Ето и видео от въпросната ситуация, за да прецените и вие сами кой е прав и кой е крив: 

Най-лошото е, че това става при резултат 1:0 в полза на гостите, които допускат два късни гола и губят срещата с 1:2. Дали ако беше посочена бялата точка в тази ситуация и дузпата беше превърната в гол за 2:0, щяхме да станем свидетели на пълен обрат и три точки за Славия? Или Монтана щеше да е победител в срещата? Това са въпроси, за които нямаме толкова ясен отговор, колкото е ясно, че Никола Попов сбърка и не получи подсказка от колегите си във VAR стаята.

И това не е единственият случай от изминалия уикенд, макар че, сам по себе си, е достатъчно фрапантен. Слизайки две нива надолу откриваме редица неточности от съдия, който ръководи срещи от елита. Георги Давидов е главен рефер на прекия сблъсък за първото място в Югоизточната Трета лига между Несебър и Марица (Пловдив). В него морският тим побеждава с 1:0, а ден след срещата, играна на 9-ти ноември, пловдивчани излизат с остра позиция срещу съдийсвото в мача.

Ето и какво се казва в нея: 

Към публикацията във Фейсбук страницата на клуба е прикачено и видео със спорните моменти (ВИЖТЕ ГО ТУК), които карат клуба да зададе логични въпроси, до чиито отговори всеки привърженик би искал да се добере. Но едва ли някой ще им отговори…

Ето и въпросите от Марица, които бих задал и аз: 

1. Кой носи отговорност за целенасочените съдийски грешки и адекватно наказание ли е даден съдия да бъде изваден от нарядите за мач-два, докато страстите отминат?

2. Докога конкретни съдии ще бъдат зависими и ще изпълняват поръчки, с които да влияят не само на даден мач, но и на крайното класиране в шампионата? Какви мерки ще бъдат взети срещу такива арбитри?

Ако тези два примера не ви стигат, то ще се врънем по-назад във времето, когато с подобна остра позиция излезе новакът в Североизточната Трета лига Олимпик (Варна). Може да си припомните мнението на един от членовете на управителния съвет на клуба от публикацията на официалния сайт на Олимпик – ТУК. 

Само искам да вметна, че това е клуб, който се стреми да развива млади футболисти и играе само с млади играчи, които да пробият в мъжкия професионален футбол у нас. Така ли ще ги учим на футбол децата?

Да не споменавам още колко примери мога да извадя конкретно от тази група, защото започва да ме хваща срам, че се пишат подобни материали за съдийство през 2025 година, когато уж има далеч по-големи проблеми.

И за да не кажете, че има само един пример от професионалния футбол и два от аматьорския, то ще се качим и едно ниво нагоре до MrBit Втора лига, където ми се иска да обърнем внимание на интервютата на вече бившият наставник на Миньор (Перник) Ангел Червенков.Още преди гостуването на Локомотив (Горна Оряховица) той сподели, че в последните мачове отборът е бил ощетяван и това се е отразило на точковия актив. След срещата с Локо, Червенков започна с думите: „Отново бяхме ощетени“, споменавайки още, че съдийството е повлияло върху крайния резултат. Той не пропусна тези странични фактори и в интервюто си след края на срещата с Черно море (Варна) за Купата на България. В него Ангел Червенков просто вмъкна:

„Виждате, че след съдийски неточности ние сме ощетявани.“

Убеден съм, че във всеки един кръг има редица примери, редица съдийски неточности, както и много треньори и клубове, които да негодуват от това, защото то влияе на крайния резултат. Мнозина обаче си мълчат, за да не бъдат глобени, просто защото не могат да си позволят тези пари. Други говорят, но това не може да промени нищо. Поне не е променило до момента.

Истината е, че без честност и справедливо съдийство, дори да се случи нещо хубаво на футбола у нас, той пак ще изгнива и все някой ще страда. Но не защото е бил надигран на терена, а защото остава с усещането за несправедливост, за измама и за проблеми, които дори не са свързани с нивото и качеството на футболистите ни.