Играч на Вихрен (Сандански): Вергил Янев: Има разочарование, но не се отказваме!

Вергил Янев пристигна във Вихрен малко след началото на сезона. Ето какво каза един от младите ни футболисти пред официалния сайт на Вихрен (Сандански):

-Вергиле, какво очакваш от последния ви мач за първенство за годината – гостуване на Пирин (Разлог)?
-Със сигурност излизаме без никакво подценяване и на всяка цена ще се опитаме да победим. Ще подходим напълно уважително към противника, въпреки че е на последно място в класирането.

-Сериозни амбиции, но в един момент нещата придобиха по-неприятен сценарий и Миньор се откъсна много напред.
-Има разочарование във всеки един от нас, но ние все пак няма да се откажем. Разликата наистина е голяма, но ако не може да сме първи, поне ще гоним второто място и ще се опитаме да градим още по-силен отбор. Хубавото е, че се връщаме на нашия стадион през пролетта. А и посрещаме повечето преки конкуренти за челните места в Сандански.

-Наложи се да играеш на по-непривичен за теб пост, а и не си само ти през тази есен?
-Да, играя в центъра на защитата, а по принцип съм дефанзивен полузащитник. Смятам, че с времето започнахме все по-добре да се разбираме с Томи Костадинов, който също не е централен защитник…

-Защо премина във Вихрен (Сандански)?
-Дойдох в отбора след третия кръг. Вихрен е един от най-добре организираните клубове и всеки го казва, че ние не заслужаваме да сме в Трета лига. По нищо не отстъпваме на поне половината отбори във Втора лига. Сами видяхте, че за Купата отстранихме Марек, който е в челото на Втора лига! През миналия сезон започнах като преотстъпен в Струмска слава (Радомир) от Пирин (Благоевград), чийто юноша съм. След това тази зима се върнах в Пирин, но така и не записах мач в елита. А на нас младите ни трябват мачове, трябва да трупаме опит. Това бе и една от причините да избера Вихрен, защото е място, на което да трупам опит за следващите стъпки в кариерата ми.

-Какви са целите ти?
-Аз съм на 21 години и със сигурност амбициите ми не се ограничават до Трета лига. Искам крачка по крачка да повишавам нивото си. На този етап Трета лига е място да играя редовно и според мен всеки млад състезател би било добре да премине през нея, за да е готов за мъжкия футбол. След това обаче искам да се развивам и ще дам всичко от себе си, за да го направя!

-Как се минава през тежка контузия на доста крехка възраст, на която тъкмо навлизаш в мъжкия футбол?
-Връщаш ме към много неприятен момент. Преди две години скъсах странична връзка на коляното. Стана през есента на 2021 година и се върнах в игра чак през март-април 2022 година. Тогава подписах и първи професионален договор с Пирин, но както вече казах – през лятото на миналата година ме преотстъпиха на Струмска слава, за да трупам опит.

-Веднага ли още на терена разбра, че контузията е по-сериозна или се надяваше да не е най-лошото?
-Може би по-скоро се надявах да не е, но още при изправянето ми, когато стъпих на крака, усетих, че нещата не са наред. След това потвърдиха диагнозата ми в София и на връщане с баща ми не си казахме нито дума в колата.

-Как преодоля този момент?
-Най-важното е да не рухнеш психически. Със сигурност с подкрепата на приятели, съотборнци и семейството ситуацията е малко по-лесна. Но започваш от нулата! Първо прохождаш, след това раздвижване, първи по-леки тренировки и така, докато не върнеш формата си. Една такава травма ме научи на доста неща, най-вече на житейски опит.

-Когато се върна на терена, мислеше ли за контузията?
-В началото няма как да не го мислиш. Имаше лек страх, защото не бях сигурен, че кракът ми е сигурен и мога да правя нещата така, както съм ги правел и преди. Но съотборници, които са минали през това нещо, ми даваха кураж, казваха ми да се абстрахирам и да не го мисля. Благодаря на всички, които ми помагаха в тези моменти.