Джаспър пред „Sportinjo“: Англичанин съм, чернокож от Африка, а в сърцето си българин! Вярата ми помогна да успея

Българин съм в сърцето си, въпреки че съм и англичанин, и чернокож с произход от Африка, казва в обширно интервю за „Sportinjo“ футболистът на Железничар Силвестър Джаспър.

Йован Йованович | 21.05.2026 | 14:00

Силвестър Джаспър беше един от най-важните футболисти на Железничар през сезона, в който клубът от Панчево зае четвърто място в Сръбската Суперлига и за първи път в историята си се класира за турнир на УЕФА. Английският крилен футболист с българо-нигерийски произход говори за „Sportinjo“ за идването си в Панчево, ролята на треньора Радомир Кокович, головете срещу Цървена звезда и Партизан, интереса от страна на „вечните“, вярата, националния отбор на България, Александър Митрович и следващата стъпка в кариерата си.

Първо искам да Ви поздравя за завоюването на четвъртото място и класирането в квалификациите за Лигата на конференциите. Осъзнавате ли, че сте част от най-важното поколение в историята на този клуб?

– Не бях мислил за това по този начин, преди да ми зададете въпроса, но да, невероятно е, когато се каже така. Клубът има дълга история и наистина е хубаво, много означава за мен, а съм сигурен, че означава и за останалите играчи това, че успяхме да впишем история на клуба. Страхотно е.

Когато идвахте тук, мислехте ли, че можете да постигнете това със Железничар?

– Честно казано, не. Това не беше целта в началото на сезона. Целта беше само да завършим в първите осем и това беше всичко. Но когато влязохме в осмицата и когато разбрахме, че сме един от най-добрите отбори в лигата, си казахме: хайде да опитаме да направим максимума.

Кога беше първият момент, в който наистина повярвахте, че този отбор може да го направи? Беше ли това в съблекалнята, на някой мач или тренировка?

– Около Коледа си казахме: добре, близо сме до четвъртото място, но все още не знаехме колко добри сме всъщност. След Коледа започнахме да печелим мач след мач, но и Нови Пазар печелеше. Когато играхме срещу тях и победихме, мисля, че след този мач всички наистина повярваха, че сме определено четвъртият най-добър отбор в лигата и че минимумът, който трябва да постигнем, е именно четвъртото място. След този мач, мисля, че всички знаеха, че трябва да бъдем четвърти.

Имахте отличен сезон и вероятно бяхте един от най-добрите играчи в цялата Суперлига. Отбелязахте и три гола срещу най-големите сръбски клубове, срещу Партизан и Цървена звезда. Железничар победи Партизан и завърши наравно със Звезда. Как гледате на тези мачове?

– Аз винаги обичам най-големите мачове. Дори когато бях по-млад, такива двубои винаги ми бяха по-вълнуващи. Не знам, дават ми самочувствие, когато играя срещу такива отбори, защото искам да дам всичко от себе си срещу тях. Наистина съм щастлив, че можах да помогна на отбора с голове в тези мачове. Това са огромни резултати за Железничар. Никога преди не бяхме побеждавали Партизан, а мисля, че не бяхме и завършвали наравно с Цървена звезда. Това бяха големи мачове. Горд съм и благодаря на Бог, че ми позволи да отбележа тези голове.

Да се върнем малко в началото на сезона. Защо решихте да дойдете точно в Железничар? Това е може би необичайно решение, особено като се знае, че играчи от Англия не идват често тук.

– Има смисъл. Миналият сезон в Полша беше тежък за отбора, а след това не играх много през последните няколко месеца. Наистина исках да отида някъде, където ще бъда ценен, където знам, че ще играя и където, по някакъв начин, ще мога да съживя кариерата си. Разговарях по телефона с Шаранов и Кокович и те ясно ми дадоха да разбера, че тук ще дойда да играя. Показаха ми системата и ми се стори, че ми подхожда. Аз съм крило, на което му трябва известна свобода, но когато ми дадете тази свобода, ще Ви върна на терена. Това ми даде треньорът и съм щастлив, че успях да му се отблагодаря.

Смятате ли, че сега отново сте на правилния път в кариерата си?

– Да, сто процента. Мисля, че този сезон показах, че все още имам качество и че мога да го покажа и в най-големите мачове. За клубовете, които наблюдават, но и за да помогна на Железничар, мисля, че беше страхотно това, което успяхме да направим, както и това, което аз можах да направя с такъв отбор.

Бихте ли казали, че това е най-добрият сезон в сениорската Ви кариера?

– Да, сто процента. Имах най-много голове, най-много асистенции, но и най-добрите си изяви. Играх срещу големи отбори, разбира се срещу Партизан, Звезда, Войводина, Нови Пазар, и бях отличен във всички тези мачове, слава Богу. Добре е и за мен лично, защото показах, че мога да го направя, но и да повярвам в това.

В едно интервю говорихте за треньора Кокович и казахте, че има някои тактически детайли, каквито нямат и някои треньори във Висшата лига. За какви детайли ставаше дума?

– Не бих искал прекалено много да разкривам, но това са неща като решения, когато съперникът ни притиска, начините, по които излизаме от пресинга, или ситуации в средната зона, когато пространството е стеснено, как можем да ротираме, как можем да се движим като играчи, за да открием малки пространства и да изнесем топката. Не само да я доведем до крилото, до мен или от другата страна, където се включва Педро Симао, а за да можем да правим това, което знаем. Това са малки детайли, които правят голяма разлика, и за тях заслуга имат той и целият щаб, защото тези малки неща ни помогнаха да постигнем това.

Колко важен е треньорът Кокович за този отбор?

– Всичко. Видяхте и Вие миналия сезон как беше. Мисля, че имаха трима треньори, а после дойде той и донесе стабилност на отбора. С всички, с които работи, с целия щаб, помощниците, видеоанализаторите, с всички, много важно е, че той е основата, че има своя философия и я предава на отбора. Затова този сезон беше толкова успешен.

Железничар винаги играе своя стил на игра, как виждате това?

– Да, независимо срещу кого играем. Както казахте, срещу Партизан, Звезда, срещу когото и да е, ние играем по нашия начин. Не се променяме заради никого и това е голяма работа, защото много хора или треньори могат да отстъпят, могат да кажат, че съперникът е голям отбор и че трябва да се променим. Той винаги остава верен на своето и това проработи.

Как бихте описали днес Сръбската Суперлига на някого в Англия?

– Бих казал, че на върха има големи отбори, а под четирите или пет най-големи отбора съществува голяма смесица. Има отбори, които нямат много известни имена, но могат заедно да играят добър футбол. Има много различни стилове футбол. Някои отбори играят по-директно, други повече по земя. Различно е и не знаете какво да очаквате. Това бих казал.

Играхте във Фулъм и делихте съблекалнята с Александър Митрович. Сега, когато играете в Сърбия, разбирате ли колко важен е той за хората в Сърбия?

– Сто процента. Сега разбирам колко е трудно да напуснеш сръбската Суперлига, да отидеш във Висшата лига и да направиш това, което той направи във Висшата лига, но и в Чемпиъншип. Това е невероятно. Сега ми е още по-ясно защо тук е толкова голям, заради всичко, което направи в Англия.

Какво си спомняте от периода с него в Англия?

– Нищо конкретно специално, само това, че винаги се смееше, шегуваше се, не беше прекалено сериозен. Вероятно това можете да видите и от неговата личност, когато гледате интервюта. Той е забавен човек, шумен, но в добрия смисъл.

Смятате ли, че всички играчи от Балканите са такива, духовити, или всеки е различен?

– Не са всички. Разбира се, всеки има своята личност, но всички са добри. И аз, по същество, съм балканец, защото майка ми е българка. Всеки има своята личност и това е страхотно.

Дебютът си за Фулъм направихте срещу Манчестър Сити за ФА Къп. Как помните този мач?

– Това беше луд мач. Да излезеш на терена с играчи като Бернардо Силва, Давид Силва, Стърлинг, беше невероятно. Да, имам и фланелка вкъщи. Беше лудост да си на този терен, но и да осъзнаеш, че си достатъчно добър да си на този терен. Това ми даде много самочувствие.

Смятате ли, че сега можете да се върнете на по-голяма сцена, може би във Висшата лига или в някоя от петте най-силни лиги в Европа?

– Сто процента. Мисля, че този сезон определено показах, че независимо срещу кого играя, и срещу най-големите отбори като Звезда и Партизан, а това са отбори, каквито ще ме чакат в по-силните лиги, мога да играя и да играя добре срещу такива отбори. Имам пълно самочувствие, че мога да отида там.

Минахте и през тежки моменти с треньори, като например периода с Джоуи Бартън в Полша. Тези преживявания промениха ли Ви повече като личност или като играч?

– И двете. Лично се научих да не вкарвам целия си живот и идентичност във футбола, защото е достатъчно да дойде нов треньор, да не играя толкова, и тогава да започна да мисля, че съм лош. Влизаш в някаква лоша фаза. Но това ми помогна да намеря Бог и наистина да изградя връзка с Него. Това ми помогна, защото сега моето доверие и моята вяра са в Бога. Това ми помага да работя още по-усърдно, независимо какво казва треньорът или който и да било друг. Това е най-важното нещо в живота ми.

Вярата ключово нещо ли е за Вас в тези моменти и в този период?

– Да, сто процента. Дори идването в Сърбия беше голям скок на вярата, защото не познавах лигата, а някои хора биха могли да го видят като крачка назад спрямо Англия. Но вложих цялата си вяра в Бог. Дойдох в непознатото, буквално. Молитвата ми помогна. Сега не играя за други хора, играя, за да донеса слава на Бог и да доведа още хора по-близо до Христос. Това е страхотно.

Майка Ви е българка, баща Ви е нигериец, а сте роден в Лондон. Как преживявате тази идентичност?

– Доста лесно. Когато разговаряте с мен, бихте казали, че съм от Англия. Когато ме погледнете, бихте казали, че съм чернокож и че със сигурност произхождам от Африка. А аз израснах с българско семейство, мога да разговарям с тях и съм най-близо именно с българското семейство.

Знаете български език?

– Да. И с трите страни мога добре да се свържа. Страхотно е. Поздрав за майка ми, разбира се, защото от съвсем ранно детство ме е учила на български.

Играхте за младежките селекции на Англия, а после за България до 21 години. Всичко започна по много необичаен начин, чрез Football Manager. Как се стигна до това?

– Да, играх за Англия в селекциите до 15, 16 и 17 години, а след това няколко години не играх за тях. Един ден журналистът Илиян Кочо ми изпрати съобщение в Instagram и каза: видях във Football Manager, че до Вашето име стои българско знаме, наистина ли сте българин? Казах, че съм. Той каза: няма начин, хайде да направим интервю и да кажем на хората, може би бихте могли да играете за България. Казах: добре. Направихме интервю, а в българския национален отбор не знаеха, че съм българин. След това интервю, благодарение на него, поздрав за Илиян, получих повиквателна за националния. Още веднъж благодаря.

Смятате ли, че ще играете за мъжкия национален отбор на България?

– Да, ако Бог даде. Селекционерът на България беше тук на мача срещу Звезда и проведохме добър разговор след срещата. Ако Бог даде, бих могъл да получа повиквателна. Сега има няколко контролни мача след седмица или две, така че се моля само да получа повиквателна и се надявам да играя.

Открих информация, че Вашият прадядо, тоест роднина от семейството, е играл за Марек, когато са отстранили Абърдийн на Алекс Фъргюсън в Купата на УЕФА. Сега Вие със Железничар играете в Европа. Какво означава това за Вас?

– Това е лудост. Разбира се, страхотно е това, което моят дядо е направил, но за мен лично, да играя в Европа е нещо, което винаги съм искал. Винаги съм искал да играя в Лига Европа, в Шампионската лига. Знам, че това е нов турнир, но за един футболист е голяма работа да може да каже, че се е класирал за този турнир. Наистина съм щастлив и се радвам на това.

Говорихме за националния отбор на България, но как бихте се почувствали, ако дойде покана от България, Нигерия или отново Англия? Решението Ви ще бъде ли изцяло футболно или и емоционално?

– Трябва да бъде емоционално. Чувствам, че в сърцето си съм най-вече българин. Израснах с това, цялото ми семейство е там. Много съм близък с дядо ми, разговаряме буквално всеки ден. Имам там чичо, лели, братовчеди, всички. Чувствам, че съм оттам. Отново, ако Бог даде, мога да получа повиквателна.

Кое е най-важното за следващата Ви стъпка? Може би трансфер в по-голям клуб в Сърбия, отиване в чужбина или играта в Европа със Железничар?

– Честно казано, не знам. Знам, че се говори много около името ми, че може би отивам в Европа, може би оставам тук, може би отивам в Партизан или нещо друго. Чух всичко това. Но казах на агента, че не искам да говоря за клубове, докато сезонът не приключи. Дори с Вас, но разбира се, той получава обаждания. Не знам всички подробности. Казах му само да ме остави да завърша сезона, а после ще говорим и ще видим кое е най-добро. Трябва да говорим и с клуба, и ще видим.

Когато един ден погледнете назад към Панчево, кое първо ще Ви дойде наум?

– Играта на изкуствена трева. Това беше лудост. Това е много трудно за играча. За краката е напълно различно от истинската трева. По-твърдо е.

Но когато свикнете с това, може би имате и някакво предимство?

– Да, това е вярно. Други отбори идват тук, може би играят само на трева, и тогава им е малко по-трудно. Но освен това ще запомня отбора, треньорите, добрата атмосфера всеки ден и това, че можех постоянно да печеля с отбора. За първи път в кариерата си имах сезон, в който завършихме четвърти. Наистина съм благодарен на всички тук, които ми помогнаха по този път, и съм щастлив, че и аз можах да им помогна.

Какво мислите за феновете? Панчево е един от градовете, който има много добра подкрепа на трибуните.

– Наистина е хубаво. Разбира се, на по-големите мачове стадионът е пълен, но бих искал да идват още повече хора. Има мачове, които не са срещу най-големите отбори, и тогава не е пълно. Разбира се, има фенове, но бих искал да бъде пълно на всеки мач. Надявам се последните два мача да бъдат пълни.