Доживях България да играе в битка за златото!

Българският национален отбор по волейбол за мъже е на финал на световното първенство във Филипините!

След победа с 3:1 над Чехия в полуфинала днес, селекцията на Лоренцо Бленджини достигна до битката за титлата за втори път в своята история. След 25:20, 23:25, 25:21 и 25:22 родните състезатели извоюваха сигурен медал. А, както каза в интервюто си след края на срещата една от големите звезди на турнира Александър Николов, утре остава този медал да бъде оцветен в злато.

Съперникът все още не е ясен, тъй като тепърва Италия и Полша ще влязат в спор за другото място на финала. А това са два от най-големите колоси в света на волейбола. Но България доказа, че може да победи всеки! Направи го вече срещу шест различни отбора. Защо да не помечтаем и за така сладката седма победа.

Александър Николов реализира нови 31 точки днес и е почти сигурно, че ще стане най-добрият реализатор на турнира. Алекс Грозданов и Аспарух Аспарухов също помогнаха с двуцифрен актив за победата над Чехия, а чудесните Симеон Николов и Мартин Атанасов дадоха всичко от себе си. Преслав Петков се включи чудесно на мястото на Илия Петков, чиято травма, получена в срещата с Португалия от 1/8-финалите се обади. Младокът показа класа и защити мястото си в селекцията по чудесен начин. Да се надяваме, че Бленджини ще може да разчита, както на 21-годишния играч, така и на по-опитния Илия Петков в утрешния ден.

Да, грешките от сервис не бяха малко и това ни лиши от по-бърза и по-изразителна победа. Но важното е, че се достигна този бленуван финал. Първи от 1970-та година насам. Първи от цели 55 години.

Тогава България остана със среброто в домакинството си на Световното първенство, след като загуби последната си среща с 2:3 от Източна Германия.

Българите могат да се похвалят и с четири бронзови медала от световни първенства. Те са спечелени през 1949-та година в Чехословакия, през 1952-та в Съветския съюз, през 1986-та във Франция и за последно през 2006-та в Япония.

В богатата си витрина „лъвовете“ нямат златен медал. Те остават втори на Олимпийските игри в Москва през 1980-та година, на европейското в Париж през 1951г. и на Европейските игри в Баку през 2015-та. А освен четирите бронза от световни финали, те имат още пет трети места.

Сега минимумът е втората позиция. А желанието, възможностите и амбициите са за нещо повече. Те са за стъпването на световния връх за първи път.

Като човек, който гледа на живо мачове от Европейското първенство през 2015-та и страда при загубата от Франция в полуфиналите, днес изпитах необяснима емоция, защото не можах да се зарадвам за успеха над Чехия толкова, колкото при победата над САЩ преди два дни.

Защото, когато ти се сбъдне мечтата да гледаш България на финал, не можеш да осъзнаеш какво се е случило. Не и веднага!

Днес нищо друго няма значение след тази велика победа! Утре нищо друго няма да има значение, независимо от изхода на срещата.

В 13:30 часа е време цяла една нация да застане пред телевизорите и да изреве мощно „Българи, юнаци!“. А след това остава само да вярваме във възможностите на този толкова млад, но толкова талантлив отбор. И дано се окичим със златото!