Димитър Михайлов пред БР: Гордея се, че България и родното таекуондо вече са утвърдена марка пред света

Ето какво каза Димитър Михайлов пред екипа на Букмейкър Рейтинги:

-Господин Михайлов, 9 издания на турнира „София Рамус Оупън“ и този път от категория G2. Какво означава това за вас и за българското таекуондо?
-Изключително съм горд, тъй като това е доста трудна и отговорна мисия, с която сме се заели. Моята цел е турнирът да се развива и да бъде от най-успешните в световен мащаб. С участието на страни и състезатели, които са доказани имена в нашия спорт, смятам, че успяваме да се утвърдим като един от най-силните и добре организирани турнири в света.

Вижте нашето Ревю за Bwin и печелете огромни награди с букмейкъра

-Колко усилия ви коства организацията на вас и целия ви екип?
-Само ще ви кажа, че след края на миналия турнир ние веднага започваме да мислим за следващото издание. Смятам, че така е правилно, за да бъдем отново на ниво. Виждаме къде сме имали слаби страни, къде можем да се подобрим и действаме. Тази година организацията включваше над 100 човека, доброволците бяха над 50. Не е никак лесно, но пък аз съм много щастлив, защото това е едно от най-масовите състезания в България, а и не само. И се радвам, че можем да допринесем за популяризирането на спорта у нас.

-Да използвам вашия отговор – вече мислите ли за следващото 10-то юбилейно издание на турнира догодина?
-Първо искам да видим каква ще бъде обстановката в световен мащаб и ако всичко е нормално, съм убеден, че ще имаме доста приятни изненади не само за участниците, но и за всички фенове за спорта в България. Смятам, че ако всичко е наред, „Арена Армеец“ би била подходяща зала, въпреки че е доста голяма. Но пред нас няма невъзможни неща, ще се постараем да привлечем фенове на спорта – не само на таекуондо, така че да изпитат удоволствие от това, което живот и здраве ще подготвим.

-Ранг G2 на „Рамус София Оупън“ – какво означава това?
-Досега турнирът беше с ранг G1, което носи на победителите във всяка категория 10 точки за олимпийската и световна ранглиста. Нашият турнир е първият в България от ранг G2 и вече носи двойно повече точки на победителите (20 точки). И от тази гледна точка всички, които имат амбиции да се катерят в световната ранглиста, искат да дойдат на нашия турнир, за да имат възможност да прибавят нови точки към класирането си. Над този ранг турнири вече са европейските първенства (G4), световните (G12) и олимпийските игри (G20). Отделно има Гран при серии, но на тях участват само състезатели, които са в първите 32 в класирането и става само с покани.

-Какво е мнението на гостуващите състезатели и треньори от различни страни за турнира „Рамус София Оупън“?
-Аз познавам по-голям процент от всички треньори и ръководители на клубовете. Получих обратна връзка и изключителни благодарности най вече за високото ниво на организацията и съдействието от наша страна. Истината е, че надпреварата се наложи през годините като такава, която има високо ниво на организация. Много съм щастлив, че това е отлична възможност за българските състезатели на наша територия да премерят сили и да обменят опит с едни от най-силните световни състезатели по таекуондо.

-Вие на практика освен че организирате този турнир, помагате цялостно на българските състезатели, тъй като те по този начин наистина могат да видят на живо, да тренират или да получат директен опит от силните противници, които пристигат у нас?!
-Точно така. Това е моята цел още през 2013 година, когато започнах да организирам състезанието. Доста хора може би не знаят, но два пъти съм канил отбори от Корея да дойдат у нас. Аз и моят щаб поемахме разходите по тяхното пътуване и настаняване. Каним ги точно поради тази причина – нашите български състезатели да обменят опит, да видят как тренират най-добрите в този спорт. Хубавото е, че освен че в корейците участваха в турнира, те останаха преди и след състезанията, като правихме общи тренировки. Това е моята идея – да развиваме българското таекуондо.

-Да се върнем на тазгодишния турнир, на който останахме без медал при мъжете и жените…
-Наистина съжалявам, че не спечелихме отличие. Миналата година имахме два медала – на Влади Далаклиев и Божидар Аврамов, но тази година останахме без отличие. Хубавото обаче е, че при кадети и юноши нашите състезатели спечелиха отборно първо и второ място. Надявам се тези деца, които сега имат успехи, да продължат по същия път и мъже и жени.

-Но със сигурност знаете, че пътят от юноши към мъже е най-трудното в почти всеки един спорт.
-Така е и истината е, че трябва много работа, професионално отношение и отдаденост към спорта. Хубавото е, че имаме сериозен интерес при подрастващите, но по-трудната задача е да успеем да ги съхраним и те да се реализират от тук нататък.

-Има ли го и при вас това, че на по-младите, когато им стане трудно, се отказват от тренировки. По какъв начин ги мотивирате и какво им обяснявате, за да ги задържите в залата, когато могат да изберат далеч по-лесен път?
-Разбира се. Нашият спорт е като почти всички останали. Сега младите имат много повече възможности за забавления и не е лесно да ги задържиш в залата. Защото е спорт – има контузии, има хранителни режими, тренировки… Не е лесно и се изисква воля и желание. Опитваме се с личен пример и много разговори да ги мотивираме да се занимават с нещо, което е хубаво и полезно за тях самите. За да бъде успешен един човек, не бива да се отказва пред първата трудност. Независимо колко е трудно, ние трябва да бъдем постоянни в това, което правим… Таекуондо е социален и много дисциплиниращ спорт. Принципите и качествата, на които учи, са безценни. Това е и моята цел – да възпитам моите ученици да бъдат добри хора! Да бъдат хора, с които да се гордеят техните родители и близки и да послужат на другите около тях като добрия пример.

-За съжаление и на миналата Олимпиада не успяхме да класираме състезател. Работите ли в тази насока във федерацията?
-Разбира се. Това е голямата цел пред всички нас като федерация. За съжаление за Токио не успяхме, а Влади Далаклиев и Даниел Ладжев бяха много близо до квотите. На Влади не му стигнаха буквално няколко секунди. Истината е, че много по-трудно се взима квота за Олимпийски игри, отколкото самото участие. Квалификациите за Игрите са сериозни и изисква много постоянство, докато на самата Олимпиада в една категория са около 16 състезатели и шансовете за добър резултат са наистина по-големи.

-България си сътрудничи много добре с федерацията на Иран, като именно иранец – Фарзад Золхадри, вече година и половина е начело на националите. Колко важно е за нашата федерация, състезатели и национален отбор да имат такова партньорство?
-Бъдете сигурни, много е важно… Иран се превърна в една от световните сили в нашия спорт. Но всичко си има логично обяснение – при тях има над 1 милион състезатели! Не такива, които тренират, а 1 милион картотекирани състезатели, защото трениращите масово са в пъти повече. Така че, когато има масовост, имаш възможност да избираш най-доброто. В Иран работят на много високо ниво, има вътрешна конкуренция и не случайно много често завършват отборно първи на световни финали. Нашият национален отбор миналата година беше на лагер в Иран, след това те дойдоха тук и участваха и на „Рамус София Оупън“, като останаха и на лагер. Наистина сътрудничеството е повече от ползотворно.

-Наскоро български състезатели от няколко клуба участваха на турнир в Белгия. Какво е мнението ви за представянето им?
-Три български клуба бяха на „Белгия Оупън G2” – Рамус, Херея и Барин. Денис Димитров от Херея спечели първо място при юношите до 63 кг, което е сериозен успех. Доста от нашите състезатели останаха на крачка от медалите, което не ме радва като краен резултат, но ме радва, тъй като те са млади, имат потенциал и тепърва навлизат в тези възрастови групи.

-Какво предстои на националния отбор?
-16 души заминаха за Испания, където ще участват на отборното състезание на Испания, което ще се проведе предстоящия уикенд.

-А с какво може да акцентирате като събития през годината?
-Освен „Рамус София Оупън“, тази година ще бъдем домакини на две световни първенства – за кадети и за юноши. Ще проведем и Мултиевропейски игри, който също е ранкингов турнир. Всъщност, България всяка година вече свикна да приема най-силните състезания…