Благодарим ви, лъвове!

Вече изминаха повече от 24 часа от края на финалната среща на световното първенство по волейбол, в която игра България. Време, което не е достатъчно, за да смекчи нестихващите емоции от това огромно постижение.

Да, това не беше поредният сън, поредната огромна мечта, която няма достигане. Това беше реален момент от славната ни история в този спорт.

Момент, от който имахме нужда като нация, защото негативните новини, абсурдните събития и цялостното настроение в държавата ни караше само да трупаме омраза един към друг и да стоим все така разединени.

Момент, който се случва едва за втори път, но сега сякаш е по-значим от вече далечната 1970 година.

Благодарим ви, волейболни „лъвове“ за това, че накрахате толкова много хора да се обединят от една обща цел, която да ни донесе широки усмивки! Всички ние се обединихме, за да ви подкрепим в най-големия мач във вашата тепърва започваща велика кариера.

Благодарим ви за победата над Германия, за успеха над Словения, за очакваните и безпроблемни мачове, които спечелихте срещу Чили и Португалия! Благодарим ви за това, че преодоляхте изоставане с 0:2 от световната сила САЩ и предизвикахте всички да обърнат внимание на случващото се в този спорт у нас. Още тогава надминахте себе си и показахте на България и на света, че няма невъзможни неща за вас.

Благодарим ви, че ни усмихнахте толкова много в рамките на няколко дни! Вие направихте така, че да забравим и за най-големите проблеми в ежедневието. Накарахте ни да не спим спокойно, но от вълнение, че имате мач с напълно преодолим съперник в полуфиналите. И сте с единия крак на големия финал. С единия крак влизате в битката за върха.

И вие направихте именно това! Преборихте опитните батковци от Чехия, за да се изправите срещу гигантите от Италия. Безстрашни, желаещи да оцветят вече спечеления медал в злато и да вдигнат една жадна за подобен успех нация. Не, не успяхте да стъпите на най-високото стъпало, вие го прескочихте!

Второ място за нас е победата, от която имахме крещаща нужда! Второто място напомни за онези времена от лятото на 1994-та година, за които, за съжаление, само съм слушал, защото съм поемал първите глътки димитровградски въздух в живота си.

В един от най-колебливите моменти от съвременната история на България волейболът ни обедини! Направи го една федерация, която показва, че в българския отборен спорт може да се работи правилно и това да носи успехи. Направи го отбор със средна възраст, по-малка от 24 години. Направи го едно голямо волейболно семейство.

Кланът Николови беше само част от успеха. Едни синове надминаха баща си, а са все още само на 18 и 21 години. Благодаря ви, че ви има Владимир, Александър и Симеон! Благодаря, че те има и теб Мая! Майката, която доказа, че с истински мъж до себе си, всяка жела е способна да отгледа цели четири деца, две от които бяха заобичани от цял свят. Има време и за другите!

Благодаря ви и за спечеления гейм срещу Италия, защото такава радост не бяхме изпитвали скоро! Не успяха да я донесат рекордите на Карлос Насар, нито дори двойният успех на Иван Иванов в тениса. Но те също започнаха да пълнят тази чаша със спортни постижения, която се беше поизпразнила в последно време и се крепеше на някой друг индивидуален пробив и на художествената ни гимнастика.

Благодаря ви, че вие напълнихте чашата и ни показахте, че случилото се в последните години във волейбола е било просто преход към едни по-добри времена.

Защото съм сигурен, че те ще дойдат! Повечето от вас все още са още деца, но са с по-големи сърца от милиони българи в страната и по цял свят. Още не мога да осмисля думите, които идват от устата на едно 21-годишно момче като Александър Николов, станал и най-резултатният играч на световното първенство. Още не мога да осмисля как един 18-годишен разпределител успяваше да надиграе своите далеч по-опитни опоненти. Не мога и да разбера как 17-годишният Димитър Добрев влезе като либеро срещу защитаващия титлата си Италия и се справи отлично, помагайки да спечелим третия гейм с 25:17.

Благодаря ви, господин Бленджини за това, че сте изумителен професионалист. Вие събрахте най-добрите момчета и ги накарахте да повярват в способностите си, надхвърлящи и най-смелите им мечтни. Накарахте ги да вярват, че могат да победят всеки. И те успяха! Защото за нас те са победителите! Те са супергероите, които победиха войната по пътищата, нелепиците в политиката, победиха всичко друго, което се случва в нашата страна. Влязоха във всеки дом, който беше готов да им отвори вратата.

Благодаря на целия треньорски щаб и на всички хора от волейболната ни федерация!

Благодаря още на най-добрия централен блокировач на световния шампионат и капитан на българския отбор Алекс Грозданов! Благодаря на Мартин Атанасов, Аспарух Аспарухов, Илия Петков, Дамян Колев, Преслав Петков, Георги Татаров, Димитър Добрев, Венислав Антов, Стоил Палев, Борис Начев и Руси Желев!

Емоцията ще продължи и ще бъде все така позитивна, независимо какво се случва с вас. А любовта, която накарахте толкова българи да покажат, че все още изпитват към спорта, скоро ще бъде изразена и в някоя родна зала, в която предстои да ви гледаме.

Бъдете здрави и се развивайте! Вие сте златните момчета, окичени със световно сребро!

Горе главите! След две години ще бъдете още по-добри, така че тогава може да ни донесете и титлата!