Бивш шеф на хазартната комисия: Само 30-35% от милиардите в хазарта са реални пари

Само 30-35% от отчетените 66,9 млрд. лв. оборот в онлайн хазарта представляват реални пари, твърди адв. Димитър Терзиев – бивш председател на Държавната
комисия по хазарта (ДКХ) и специалист по хазартно право. Останалата сума е виртуално рециклиране на печалби, които играчите никога не теглят.

Как работи „виртуалният оборот“

Механизмът е прост и заложен в самия закон. Игралните автомати в България са длъжни да връщат минимум 80% от залозите като печалби. Останалите одобрени игри,
тото, лото, бинго, кено, разпределят поне 50%.

На практика това означава, че когато играч депозира 20 евро и залага по 2 евро на завъртане, автоматът му връща средно 1,60 евро. Играчът залага отново, и
отново, без парите реално да напускат платформата. Всяко завъртане увеличава „оборота“, но реалните средства в системата остават същите.

Така една начална сума се мултиплицира многократно в статистиката. Терзиев посочва, че ако хазартните обороти представляваха реална икономическа активност,
онлайн залозите от 44 млрд. лв. през 2023 г. биха съставлявали 60-80% от целия сектор на услугите (71,3 млрд. лв. БВП) — цифра, която той определя като
статистически невъзможна.

Какво остава за държавата

От 66,9 млрд. лв. залози през 2025 г. операторите са изплатили 65,3 млрд. лв. печалби. Реалният им брутен приход е около 1,6 млрд. лв. и именно тази сума се
облага с 25% хазартна такса. С други думи, от привидно главозамайващия оборот бюджетът получава такса върху едва 2,4% от цялата сума.

Забрани, които работят „само на хартия“

Терзиев не спира до математиката. Той критикува и прилагането на действащите регулации.

Забраната за реклама на хазарт, влязла в сила от май 2024 г., съществува „само на хартия“. Хазартно съдържание продължава да присъства в интернет, реалити
формати и чрез product placement. НАП не разполага с ефективен механизъм за контрол.

Регистърът на хазартно уязвимите лица — инструментът, с който играчите доброволно блокират достъпа си — също страда от проблеми. Вписването отнема 10-20 дни
вместо изискваните 2-3. През това време играчът продължава да има достъп до платформите. А семейства заобикалят ограниченията, като създават акаунти на имената на
роднини.

Индустрия, не враг

Терзиев представя по-нюансирана позиция от доминиращия дебат. Той характеризира хазарта като „индустрия на развлечението и удоволствието“, която генерира
легитимни приходи за бюджета и се нуждае от разумно регулиране — не от демонизиране.

Проблемът, според него, не е в самия хазарт, а в прилагането на регулациите. Наредбите за лимити на залозите, за измерване на отстоянията от училища и за
безплатна терапия на зависимите стоят неприети от близо две години. Междувременно пазарът расте с 20-25% годишно.

Какво следва

Дебатът за реалния размер на хазартния сектор тепърва ще се разгръща. От една страна, цифрата от 66 млрд. лв. звучи алармиращо и подхранва призивите за
по-строги мерки. От друга, ако Терзиев е прав, реалният финансов обем е 5-6 пъти по-малък — а истинските проблеми са в регулаторния вакуум, не в самата
индустрия.

И двата лагера са съгласни по едно: забавените наредби трябва да бъдат приети. Въпросът е кога, и дали, предизборната обстановка ще позволи това.