Веско Великов пред БР: За епичното време в Металург с шефове Димитър Борисов и Перо, за ЦСКА и мачовете с Нюкасъл и МТК

Ето какво каза Веселин Великов пред БР:

-Господин Великов, остава само 1 мач, но какъв? Нещо като зимен финал, с еднакви точки сте с Хебър и играете за първото място. С какви амбиции отивате в Пазарджик?
-Заминаваме с идеята да изиграем добър мач, колкото и да звучи клиширано. Но това е истината, защото ако играем добре, съм сигурен, че ще се върнем с положителен резултат преди паузата в първенството.

-За мнозина загубихте доста изненадващо в последния кръг от втория отбор на Лудогорец.
-Взехме си поуките, видяхме къде са ни грешките и много се надявам да не ги повтаряме срещу Хебър.

Еф бет България предлага най-високите коефициенти за българските мачове

-Доволен ли сте от конкуренцията този сезон във Втора лига поне до момента? Пет-шест отбора в челото наистина имат потенциал.
-Аз бях казал още преди първенството, че Марица и Спартак Варна са сред скритите фаворити за челото. Оказах се прав особено за Спартак Варна, който е плътно зад нас в класирането.

-Останалите отбори не изявяват директно и публично амбициите си да играят в елита, но вие го направихте без да увъртате много.
-Вижте, аз съм убеден, че отборите, които са в челото на таблицата, искат да играят от следващия сезон в Първа лига. Няма как да постигаш победи и да си сред първите отбори и да не искаш да направиш още една крачка нагоре. Плюс това знаете, че този сезон три отбора ще влязат директно, което е предимство за нас и останалите конкуренти. Според мен всички отбори от първо до шесто място имат амбиции да влязат в елита. Може би тук ще включа и Монтана, които обаче поизостанаха доста с точките.

-Все още обаче със сигурност има какво да се изисква особено от терените във Втора лига. Това създава ли ви затруднения особено на тези отбори, които сте с по-добри възможности?
-Не искам да звучи като оправдание, но ние загубихме точки там, където терените са малко по-лоши. Разбира се, че и противниците искат да играят на хубави терени, но ако един отбор например тренира или играе постоянно на такъв терен – е едно, защото свиква, но когато това ти се случва по-рядко – вече е съвсем друго и трябва бързо да се пригодиш. Ако има нещо хубаво по тази тема, е, че на доста места има още какво да се желае от терените (смее се), така че сме свикнали.

-Защо в България треньорите на вашата възраст, на Христо Янев и други, като че ли все още ви смятат за млади специалисти? Защо не ви се дава малко по-голям шанс в елита?
-Това трябва да попитате президентите на клубовете. Може би една от причините е, че ние приключваме футболните си кариери на 37-38 години, а виждате, че в Европа вече има треньори на тази възраст и то с по няколко години стаж в големи отбори. И когато един играч приключи на тези години явно президентите или собствениците се притесняват да му дадат шанс. Нямам идея какви са аргументите им – може би, че до вчера този футболист е бил в съблекалнята съотборник с играчите и от утре няма да може да се справи в новата си роля на треньор.

-Вие постигнахте сериозни резултати до момента. Вкарахте Любимец и Дунав от „Б“ в „А“ група, играхте с Дунав в евротурнирите, оставихте Кариана (Ерден) на първо място във Втора лига преди клубът да се разпадне.
-(прекъсва ме). Може ли да добавя, че успяхме да спасим Ботев Враца от изпадане през миналия сезон, което си беше предизвикателство. Отборът почти беше заминал, в 10 мача имаше 8 поредни загуби. Благодарение на момчетата, които имах тогава, отборът се спаси да не изпадне. Никой не вярваше, че ще стане, но се случи.

-Какво трябва да се случи, за да ви признаят и в по-големите клубове, макар че Етър е достатъчно популярен клуб с традиции?
-Явно президентите гледат по друг начин на резултатите, може би не им допада моят профил. За мен обаче няма никакво значение. В момента съм в Етър, благодарен съм, че имам шанс да работя и целта ми е да върна отбора в Първа лига. Пък след това ще видим… Надявам се моите знания и умения да бъдат оценени.

-Епично време беше да си футболист на Металург Перник. А вие съвсем в началото на кариерата ви играхте там цели два сезона. Какво си спомняте от тези години?
-Аз съм роден в Елена и там започнах да тренирам. Една зима играхме контрола с Металург и веднага след мача ме взеха в Перник. Уредиха ми казармата да служа в София и междувременно да играя за Металург. Тогава отборът все още беше във „В“ група, но се стягаше за „Б“ група. Треньор беше Аспарух Никодимов. За два поредни сезона минахме през „В“, после в „Б“ и влязохме в „А“ група. В двата сезона във „В“ и „Б“ група играх заедно с Васко Киров, Николай Чавдаров, Камен Шербетов, Станимир Мантарков, Красимир Свиленов, Мариян Германов, Румен Ненов, Здравко Станков, Велко Христев и още много – не мога да ги изброя всички. Но имахме доста добри футболисти.

-Защо противниците трудно побеждаваха Металург особено в Перник?
-За нас беше удоволствие да играем, а за съперниците – не знам (смее се). Тогава начело на клуба си спомняте, че бяха Димитър Борисов, който след години пое ЦСКА, и Първан Първанов-Перо. Калоян Стоянов също беше по Управителния съвет, ако не се лъжа. Знаете какви години бяха по това време, но ние бяхме добре. Дори мога да кажа, че откъм финанси вероятно бяхме едни от най-добре платените в „Б“ група.

-И за да е шеговита съдбата вие сте част от състава на ЦСКА, в който пристигате през зимата на 1999 година, при загубата от Металург насред Армията с 0:2.
-Бяха добър отбор. Вече бяха направили селекция за „А“ група. Вкараха ни от две положения два гола, а ние пропуснахме доста. Генчо Симеонов вкара и двата гола и ние по-късно го взехме в ЦСКА.

-Как пристигнахте в ЦСКА през зимата на 1999 година?
-Стойчо Младенов, който по това време беше селекционер на младежкия национален отбор и ме препоръча на Димитър Пенев, който беше начело на ЦСКА. Зимата пристигнах в отбора заедно с Владо Манчев и Димитър Бербатов.

-Владо Манчев в интервю пред нас разказа, че Димитър Пенев го е пуснал титуляр още в първия мач, след като е пристигнал в ЦСКА.
-Абсолютно същото стана и при мен. Взеха ме зимата и Димитър Пенев ми гласува доверие още в първите мачове. Каза ми „започваш титуляр“. А аз като отидох на Панчарево и един по един гледам футболистите тогава – Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Галин Иванов, Гошо Йорданов-Ламята, Вальо Станчев, Румен Христов-Ромарио, Чомаков, Мето Деянов… Дали съм се притеснявал в началото?! Разбира се, но след това Димитър Пенев някак си правеше така, че да ти вдъхне увереност. Изиграх си цялата пролет като титуляр и така започна и следващия сезон 1999/2000.

-В началото на сезона играхте срещу Нюкасъл на Боби Робсън, в който имаше доста силни футболисти. Какво беше да играещ срещу Алън Шиърър?
-За първи път видях „Армията“ препълнена. На стадиона беше невиждана атмосфера. Представяте си момче като мен на 22 години и излиза титуляр срещу Нюкасъл. А играеха освен Шиърър, Нолберто Солано, Кецбая, Киърън Дайър, Гари Спийд…

-По-интересното се случи на реванша, когато ЦСКА поведе с 1:0 след красивия гол на Иван Литера. Подцениха ли ви англичаните?
-Сигурно са ни подценили, но стана 1:0. След това, ако не ме лъже паметта Димитър Иванов изпусна едно положение. Ако беше станало 2:0, не се знаеше какво щеше да се случи… После вече ни обърнаха до 2:1, а Генади Симеонов направи 2:2. Спомням си, че двубоят не го излъчваха по телевизията в България, хората са го слушали по радиото.

-Въпросът е какво се случи в първите мачове през 2000 година, когато ЦСКА загуби от Нефтохимик на „Армията“ с 1:4, после с 1:3 от Велбъжд в Кюстендил и уволниха Димитър Пенев?
-Много се говореше тогава, приказваше се какво ли не, ама като нямаш доказателства. И аз не знам какво стана. После дойде Спас Джевизов, а след него и италианецът Енрико Катуци.

-И стигаме до може би най-сензационната загуба по това време – 1:2 от унгарския МТК. Какво стана?
-Тук в София не започнах като титуляр. Влязох в последните 25 минути. Не знам и аз какво се случи, а всичко тръгна супер. Христо Янев вкара ранен гол и си помислих, че няма да имаме проблеми. После видяхте какво стана. На реванша в Унгария играхме много силно. Изпуснахме да ги отстраним – това е истината. Дори и след като в края поведохме с 1:0, Косьо Мирчев вкара от дузпа, Бербатов можеше да направи 2:0. Имаше едно положение, в което той си помисли, че съдията е маркирал засада и спря да играе вместо да вкара топката във вратата. А нямаше засада. Ама имало да става…

-Защо стана от ЦСКА?
-По мое време децата бяхме от ЦСКА или от Левски. Баща ми беше от Локомотив София, а аз станах от ЦСКА. Влюбих се във футбола от малък и по цял ден бях с топката.