Легендарният Петко Маринов пред БР: За ЦСКА и подвига срещу Ливърпул, Стоичков и великите мигове

Ето какво каза Петко Маринов по повод днешната дата – 17 март, на която през 1982 година футболният ЦСКА елиминира Ливърпул

-Господин Маринов, малко странно, но ще поговорим предимно за футбол, защото на днешната дата 17 март през 1982 година ЦСКА елиминира тогавашния актуален европейски първенец Ливърпул. Къде бяхте тогава?
-Разбира се, че бях на стадиона. Аз дълги години не пропусках мач на ЦСКА нито за първенство, нито в европейските турнири. Спомням си го като ден днешен. Накрая със запалените вестници и еуфорията… беше невероятен успех.

Прочетете нашето Bwin Ревю и вижте всички подробности за промоции и горещи оферти

-40 години по-късно тогавашните футболисти споделят, че са имали самочувствието да излязат и да се опитат да се надиграват с европейски колос, какъвто е Ливърпул.
-Това говори за тогавашното възпитание и манталитет на българските спортисти. Не може да си представите какъв успех беше да елиминираме актуалния европейски първенец с всички звезди в състава. Да ви призная – аз съм голям привърженик на Ливърпул, доста преди ЦСКА да играят с тях. Много харесвах публиката им. Няколко години освен Ливърпул и останалите английски отбори – Нотингам и Вила, диктуваха модата в европейския футбол. Но Ливърпул много ми харесваха. Нашите юнаци начело с Екзекутора Стойчо Младенов обаче направиха нещо велико!

-Не са уместни никакви сравнения между тогавашните години и успехи и сега, но със сигурност не е имало как да бъдат постигнати подобни резултати, ако са били възможни преминаванията на футболистите в други отбори?
-Категорично е така. Нито се прехласвам по някогашния режим, нито искам да се връщам на тема политика, но държавата тогава имаше политика спрямо спорта. Това сте го чували десетки, може би стотици пъти, но наистина беше така. Просто се грижеше и за базите, и за клубовете, и за спортистите. Всеки футболен отбор имаше страхотни играчи и някои, ако не за мачове в Европа, то поне се превръщаха в изключителни любимци. В ЦСКА имахме такъв отбор, че мога да ви го изброя на секундата от първия до последния футболист. Всъщност, не точно този тим от поколението, което отстрани Ливърпул, а доста по-старото с Ването Колев, Митата Якимов, Цанев, Зафиров и т.н. Ние наистина имаме страхотна история…

-А сега тъжно ли ви е, че на стадиона ходят по 200 души?
-Как да не ми е тъжно. Но за това вина имат и някои хора от т.нар. агитки. През годините те също станаха причина да намалеят запалянковците. Разбира се и резултатите, но това е друга и дълга тема. Сега всичко се промени. Навлязоха и много чужденци в отборите. Призовавам и мога да го дам като съвет към футболните ръководители, а и не само – добре, взимайте чужденци, но привлечете трима-четирима, ама наистина да са добри. За да може те да дърпат останалите футболисти и да им се повиши нивото. Какво като имаш 20 чужденци?! Резултатът е никакъв. Преди години в Лукойл Академик имахме двама – Прийст Лодърдейл и Браян Смит. Двама, но качествени и скъпи баскетболисти. И покрай тях израснаха българите – и Стефан Георгиев, и Юли Радионов, Тенчо Банев, лидер на отбора беше Тодор Стойков.

-Споменахте за феновете, които в последните години вече се прехвърлиха и в баскетболните зали…
-Уважавам ги, но всичко трябва да си има някаква мярка. Навремето английските запалянковци се оказаха най-голямото зло за европейския футбол. И от такива след направени промени, наложени правила, в момента са хористи и певци по стадионите. Може да видите по стълбите между трибуните само жилетките на стюардите. Разбира се, че има изключения и при гостувания и сега гледаме, че продължават да имат проблеми, но не е това, което беше през 80-те.

-Оставихте ли приятелство през годините с футболните легенди на ЦСКА?
-Много, десетки са сигурно приятелствата ми с бившите ми колеги. Преди всеки мач на „Народна армия“ (б.р. Българска армия) те загряваха в нашата зала. Спирал съм тренировките, ако сме имали с баскетболния отбор, за да загреят и след това да излязат на терена. Какви ли не истории съм имал. В момента, в който говорим, седя и гледам срещу себе си на стената закачена снимка с Ицо Стоичков. Винаги се е отнасял уважително не само към мен, но и към останалите спортни легенди на ЦСКА. Обади ми се за 70-ата годишнина преди две години и половина. Накрая го помолих да поговори няколко минути с внука ми, който разбира се направих запален фен на ЦСКА (смее се). Само чувах как внукът ми казва: „Да, господин Стоичков…“ После питах Ицо какво му е говорил, а той ми каза, че го е питал: „Знаеш ли кой е дядо ти?! Знаеш ли, че той винаги ми е бил за пример, когато пристигнах в ЦСКА като бледен юноша…“

-Със сигурност може да напишете книга за историите ви около ЦСКА?
-Дори в два тома… Спомням си преди един мач, трябваше да победим Беласица, за да станем шампиони, но Георги Славков нещо беше контузен. Ако не ме лъже паметта, това беше в последните кръгове на сезон 1982/83. Трябваше да победим Беласица в предпоследния кръг, в последния кръг си спомням, че ние играехме със Славия, а Левски гостуваше на Локомотив София. Но ако ние спечелехме срещу Бела, в последния кръг мачовете нямаха значение. Тогава в края на сезона настъпиха доста треньорски рокади в ЦСКА. Първо Паро Никодимов го смениха още около Нова година, защото отпаднахме без загуба (две равенства срещу Спортинг Лисабон за КЕШ) и бяхме с равни точки начело в класирането с Левски. След това дойде Стефан Божков, но и него го уволниха точно преди края на сезона, защото загубихме от Левски с 0:3. И така за по-малко от месец с 5 поредни победи, включително и над Беласица, станахме шампиони. Точно преди този двубой трябваше да проведа разговор с Гошо Славков да излезе и да помогне. Спомням си, че му казах: „Гошо, нали си гледал филми за войната? Нали си видял как ранените в боя продължават… Ти също продължаваш днес, пък после ще му мислим…“ Излезе, игра и бързо ги отупахме, с което станахме и шампиони. А само две седмици по-рано Беласица удари Левски в Петрич и почти ни подари титлата, така че двубоят нищо, че беше на Армията, си беше повече от важен.

-Сега, години по-късно, чувате ли се с някои от легендите от футболния отбор?
-С Пламен Марков, докато беше в клуба, доста често се чувахме. С него сме приятели от много години. С Паро Никодимов също поддържаме връзка от време на време. Имам доста стари и добри приятелства, но знаете как е – по-трудни времена, рядко ходя на стадиона и връзката ни е само по телефона.

-Нещо да кажете за баскетбола?
-Радвам се, че има млади треньори, които ми звънят, искат съвети. Доста често се виждаме и говорим с часове. Това ме радва, че продължават да ме уважават. Защото знам как аз съм уважавал по-старите и опитни треньори от мен, дори когато вече бях треньор на ЦСКА. Но да ви кажа честно, напоследък не ходя на баскетболните мачове. Поотдръпнах се…

-Има ли причина?
-Радвам се на внуците и това ми топли сърцето всеки ден. За другото… друг път.