Бившият капитан на България Павел Маринов пред БР: Истината е, че ние сме на едно ниво, а, за да минем на следващо, няма да стане с 1-2 часа на ден в залата 4 пъти в седмицата…

Ето какво каза Павел Маринов пред Букмейкър Рейтинги:

-Павеле, как се гледат мачове на националния отбор на България отстрани без да можеш да играеш или помогнеш? Играеше ли ти се в изминалите два двубоя с Литва и Босна?
-На кого не му се играе?! Ние още от малки деца, когато гледахме националния отбор или още на същия ден, или на следващия редовно имитирахме движения на националите, опитвахме се да направим нещо като тях, да им подражаваме. След това дълго време бях на игрището, имам го този дух и си представям, че мога да стъпя на паркета. Само че точно в момента не е точно такава ситуацията, тъй като продължавам да се възстановявам и тренирам индивидуално след контузиите през този сезон. Но да, за да отговоря кратко на въпроса ти – гледах момчетата и ми се играеше…

Австрийската компания bwin предлага супер коефициенти и за баскетболни мачове 

-Ще те върна четири години назад, когато победихте Франция в Ботевград. Тогава и Везенков игра за последно преди изминалите два мача сега преди няколко дни. Като че ли сега отново бяхме на косъм да победим силен тим, какъвто е Литва?
-Много пъти се е случвало да сме губили мачове, които не сме заслужавали да губим. За онзи мач с Франция, на когото ме връщаш, разликата бе, че го спечелихме. Вярно, не постигнахме някакво класиране, но си остана една хубава победа и хората се зарадваха. Спомням си, че бях толкова уморен, че дори не можах да се зарадвам истински.

-Аз пък си спомням, че секунди след края на двубоя може би половината зала беше долу на паркета при вас, хората ви „нападнаха“ да се снимат и да искат автографи…
-В крайна сметка нали затова играем тази игра. Да видиш, че правиш някого щастлив макар и за един-два часа от живота му.

-Доста време се говори – и то е валидно не само за баскетбола, но за повечето спортове, че играем добре, равни сме със силните, заслужаваме, но накрая губим. Защо?
-О, доста дълга тема е. Има неща, които са факти, а баскетболът е логична игра. Ние като състезатели стоим в един кръг, ако така образно мога да го кажа, и не можем да прескочим едно ниво нагоре. Много неща идват от държавата. И тук това не е поредното клише, а наистина държавната помощ е важна. Не става въпрос просто за финансиране на клубове, а например за изграждане на зали, салони и площадки. Просто трябва да има къде да се играе.

-Възможно ли е чрез държавата големи компании също да помагат на спорта?
-Разбира се, че е възможно. Тук говорим за големи телекомуникационни компании, например, за други фирми и компании, които да помагат на даден спорт, на клубове и т.н. Така би могло да се получат нещата. Като казвам, че ние сме на едно ниво – няма какво да се обиждаме. Аз съм играл в Румъния, във втора дивизия на Франция и т.н. Да, имах таланта, можеше да стане нещо повече, имам и своята си вина за взети грешни решения, но това е. Затова сега е важно да имаме повече условия, да има повече състезатели и така да се стигне до професионалния баскетбол. Радвам се на Везенков, защото дай боже да има дълга кариера, той вече гради авторитет, има контактите и познанствата и те ще стават все повече и по-задълбочени. След това, ако остане в баскетбола, тогава вече можем да говорим за развитие, когато имаме такова разпознаваемо лице в Европа и по света.

-Наистина ли е толкова голяма разликата между нас, имам предвид българските баскетболисти и нивото в България и например литовците или босненците, с които играхме само преди няколко дни?
-Истината е такава, че ние тук в България играем за по 40-50 хиляди евро на сезон. Близнаците Калоян и Деян Иванови са играли в чужбина например за по 150-200 хиляди евро на сезон, давам пример с Филип Виденов, който е играл на още по-високо ниво. Сега да не говорим за Везенков. Тоест, аз знам къде съм и какво ниво съм и за да побеждаваме такива съперници, в много случаи трябва да направим невъзможното и да надскочим собствените си възможности. В отборите на противниците обаче момчетата играят в Евролига, Еврокъп и Адриатическа лига, играят по много мачове на сезон, играят на конкурентно ниво и всичко това се отразява. Да, много е готино да ги побеждаваме, както например стана с Франция преди години, но разликата е сериозна. Няма какво да се примиряваме, трябва да работим, за да скъсим тази разлика.

-Във футбола виждаш какво става с националния отбор – вина се търси къде ли не и най-често след поредната загуба го отнасят играчите…
-Играчите са най-малко виновни и го казвам не, защото съм състезател. Аз винаги ще го твърдя – войната не се печели от войниците, генерали трябват…

-Да приемем, че в ролята на генерали трябва да бъдат на най-високо ниво – държава, спортни институции, а те да създадат треньори, на които да предоставят нормални условия за работа.
-Смея да твърдя, че ние имаме уникални специалисти. Давам ви пример със Здравко Янчев – той е един от най-добрите треньори, но постоянно е в залата. Вижте, работата няма да стане, ако сме един-два часа на ден в залата три-четири пъти седмицата. Трябва много работа от сутрин до вечер, за да има резултати. Тук вече идва задължението на федерацията, на отговорниците за целия процес. Не може да си бил баскетболист и след това да искаш да станеш даскал?! Играл си баскетбол 15-20 години, да приемем, че можеш да говориш чужди езици и накрая ти дават някаква смешна заплата, може и да не я вземеш няколко месеца поред, осигуряват те на 600 лева, защото така е по-добре за клуба. Това е жалкото. Някой трябва да оправи целия този процес, условията на треньорите, а не да мислят колко групи да водят или да ходят да доработват на други места.

-Да те върна на мачовете с Литва и Босна. Хареса ли ти как игра отборът?
-Мачовете ги гледах като фен – не съм наблюдавал някакви чак толкова задълбочени тактически детайли, макар че общата картина се вижда. Хареса ми Везенков, много е израснал. Хареса ми как пести енергията в моментите, в които трябва да го направи. Просто е натрупал много опит, а е млад. Играе като професор. Той е агресивен, във всеки един момент е готов винаги да стреля, но в същото време комбинира с всички играчи. Останалите момчета също се нагодиха към него.

-Възможно ли е да се случи мечтаното заминаване към НБА и Сакраменто?
-Защо да не е възможно, разбира се, че е. Тогава ще си купя билет и ще отида да го гледам в Америка (смее се). Пожелавам му го от сърце, това е мечтата на всеки един. Разбира се, че може да играе в НБА, та той в момента е един от най-добрите баскетболисти в Европа. Как ще се развият нещата, тепърва предстои да разберем. В момента Везенков просто иска да играе, гради име и авторитет. Баща му е много опитен в тази сфера, до него е и съм сигурен, че ще направят най-доброто.

-Когато играехте заедно в националния отбор класата на Везенков помага ли на останалите в тима или по-скоро ги притеснява присъствието им?
-Защо да ги притеснява?! Точно обратното е – той може да накара отбора да се движи по-бързо, да комбинира по-бързо, да покаже на момчетата навици, които той вече е изградил през годините. Въпросът е останалите да се напаснат около него и те също да повишат нивото си.

-Какво очакваш от европейското първенство през есента?
-Самият факт, че сме на европейско, е повече от прекрасно нещо. Нямам очаквания. Искам да видя момчетата да играят с желание, да са с кръв в очите и да са готови за бой във всяка една секунда. Да се подкрепят, да си крещят един на друг, всички да са заедно. Искам да видя този отбор, който видяхме преди няколко дни. Искам да видя, че се подкрепят…

-В какви отношени си със селекционера Росен Барчовски?
-В добри отношения сме. Преди мача в Самоков отидох да видя момчетата, поздравихме се. Аз не тая в никакъв случай лоши чувства към него. Просто не мога да вляза във формата, в която трябва да бъда, за да съм част от отбора. Тези прозорци са тежки, а аз имам проблеми с тялото.

-Много вероятно е ЦСКА да има мъжки отбор, което да бъде обявено до дни. Как ще коментираш завръщането на отбора?
-Супер новина. Повярвай ми, името ЦСКА е голям дразнител за всички отбори извън София. Както и Левски, разбира се. Ето, в Ямбол като дойде ЦСКА – залата се пълни, като дойде Левски – също. Така се надявам да бъде например и в Ботевград, Плевен, Самоков… ЦСКА и Левски много палят отборите извън столицата. Само ще ви дам пример, че в Румъния мисля, че са вече четири или пет отбори в първенството само от Букурещ! Надявам се ЦСКА да има добър отбор, имат добри деца в школата, защото те винаги са имали, и да стане още по-интересен сезон.

-Заслужено ли Балкан Ботевград стана шампион?
-Да. Според мен няма незаслужил шампион. За да си шампион, значи си направил нещо повече от опонента. Да, бяха колебливи през сезона, но всичко се свежда до финалните мачове. В тях е истината.

-Ти обаче не успя да станеш шампион с Балкан 2015 година?
-Спомняте си драматичните финали, но тогава играхме срещу много силен отбор на Лукойл Академик. И бяхме на една стрелба от това да станем шампиони, когато водехме с 2:1 победи и в Ботевград не успяхме да затворим серията, но така е трябвало да се случи. Бяхме изключителен колектив. Спомням си, че тогава след загубения пети мач хората ни посрещнаха на площада все едно ние бяхме станали шампиони. Беше хубаво…

-Докога ще играеш и къде ще продължиш от есента?
-Ще играя, докато тялото ми не ме предаде. Този сезон имах две контузии, но сега се подготвям индивидуално и напредвам с възстановяването.