Мартин Георгиев специално за БР от Камп Ноу: За приказката Барселона, любовта на живота му – Славия, една специална снимка с Иван Иванов, семейството и звездите на каталунците

Стефан Ралчев
Мартин Георгиев е роден на 24 септември 2005 година. Юноша е на Славия. Дебютира за мъжкия тим на белите на 11 септември 2021 година, когато е на 15 години. По-малко от година по-късно, през лятото на 2022-а, премина в Барселона, след като каталунците проявяват интерес към него. Така той се превръща в първия българин след Христо Стоичков, който играе за Барселона (Кун Теменужков също беше част от академията на каталунците, но семейството му се мести в Испания, докато Теменужков е почти бебе и реално никога не е имал нищо общо с българския клубен футбол. Докато Мартин Георгиев е първият след Камата, който преминава от български клуб в Барселона.)

Пътуването ми до Барселона автоматично означава, че няма как да пропусна възможността да интервюирам българския талант. Помага ми Иван Иванов, а Мартин се съгласява да се видим. Не къде да е, а на митичния Камп Ноу – няколко часа преди мача на каталунците с Виляреал.

Срещам интелигентно и възпитано момче, което говори много мъдро за крехката си възраст, която е едва 17 години. Изглежда здраво стъпил на земята, като не бърза да дава гръмки обещания, нищо че вече е част от прочутата школа Ла Масия на Барселона – място, на което не попада всеки млад футболист.

Ето целия ни разговор с Мартин Георгиев, който може да видите и във видео файла:

-Мартине, как си, как се чувстваш вече няколко месеца в Барселона?
-Благодаря, добре съм. Адаптирам се съм обстановката и смятам, че ми предстоят добри дни. Започвам постепенно да говоря езика, което смятам, че е най-трудната, но и най-важната част. Смятам, че всичко ще бъде наред в следващите дни, месеци и надявам се – години.

Sesame sport предлага атрактивни пазари за всякакви спортни събития

-Има ли много чужденци в отбора на твоята възраст?
-В моя тим до 19 години аз съм единственият чужденец. Радвам се от това, ласкае ме този факт, но трябва да продължавам да работя.

-Да започнем от там – как минава един твой ден?
-Ставам рано, закусвам и идва време за тренировката – най-важната част от деня. След това продължавам с фитнес, обяд, лека почивка и втора индивидуална тренировка, която аз сам провеждам, защото съм такъв футболист, на когото му трябва много работа. Смятам, че това е най-правилният начин и съм го изпитал в годините, в които играя професионален футбол. Мисля, че няма невъзнаграден труд.

-Да се върнем няколко месеца преди това – как се стигна до подписа с Барселона, как се чувстваш сега, когато си тук на Камп Ноу – това са различни светове?
-Да, има разлика, но Славия е моят втори дом. За мен Славия е нещо велико. Никога не съм си мечтал, че ще дойда да играя тук в Барселона… Интересът явно е дошъл от европейските квалификации с националите до 17 години, които изиграхме и успяхме да се класираме за европейското първенство. След това са ме гледали и в мачове на Славия и са изпратили оферта. Първо бях на едноседмични проби, на които явно съм оставил добри впечатления, а след това се стигна и до финализиране на преминаването ми.

-Разкажи ни за твоя отбор до 19 години, какъв е потенциалът на състава, в който играеш?
-Смятам, че в моята възраст има много качествени футболисти. Нивото но футбола е доста динамично, играем с много подавания, топката върви по земята, което на мен лично много ми допада. Гледам и останалите школи, срещу които играем – много от тях практикуват бърз и динамичен футбол.

-Кой е треньор на твоя тим?
-Оскар Лопес – бивш защитник на Барселона, израснал също в школата на клуба. Негов помощник е Хавиер Савиола.

-Как се отнася доскорошен футболист от ранга на Савиола с вас?
-Държи се изключително добре с всички нас. Все пак е още млад треньор, тепърва прави първите си стъпки в професията, но се отнася с уважение към целия състав.

-Няма как да сме в Барселона и то на Камп Ноу и да не те попитам за Христо Стоичков. След като ти пристигна в клуба, хората разпитват ли те за него?
-Хората тук, когато кажат България, веднага се сещат първо за Христо Стоичков, което е невероятно с оглед успехите, които е имал с Барселона. Голям човек и футболист, прославил е България. Няма какво повече да се каже.

-Да се върнем в България и раздялата ти със Славия и по-точно – с бившия ти треньор Иван Иванов. В публичното пространство се появи една снимка, която разчувства доста хора. На нея двамата сте прегърнати на раздяла… На какво те научи той?
-Това е нещо неописуемо, имаме изключително силна връзка помежду ни. Но преди всичко искам да кажа, че това е най-добрият треньор. Винаги мога да му се обадя, винаги знам, че ще ми помогне. Научи ме на изключително много неща. Всичко, което научих в последните години – дължа на него. Искам един ден отново да се срещнем и да бъдем заедно, което съм сигурен, че ще се случи и то много скоро. Знам, че той ме подкрепя искрено. Щастлив съм от факта, че се познавам с толкова добър човек.

-Пожелавам ти скоро да работите заедно и в националния отбор, където Иван Иванов вече е помощник на Младен Кръстаич.
-Дай боже този ден да дойде скоро. Относно снимката, за която ме попита – това беше най-емоционалният момент за мен. Тогава разбрах, че това е бил последният мач за моя любим отбор Славия. Радвахме се с останалите момчета след мача, намерих Иван Иванов на терена, докато се прибирах, прегърнах го и му казах – тренер, обичам ви и ви благодаря за всичко. Това за мен е много ценно. Той ми каза – празнувай, наслади се на момента…

-Няколко пъти казваш – моят любим отбор Славия. Имаш ли друг любим отбор, независимо дали в България или в чужбина?
-Както стана въпрос, аз симпатизирам на Славия и само на Славия. Това е единственият ми любим отбор. Аз съм израснал на стадиона, винаги съм мечтал да играя за Славия. Когато имах честта да дебютирам и да запиша няколко двубоя за мъжкия тим, това за мен беше сбъдната мечта.

-Вълнуваше ли се преди дебюта си за Славия?
-О-о, вълнението преди дебюта ми за Славия… Какво да кажа?! Аз реално не очаквах да дебютирам, но така се случиха нещата. Ще ви кажа и точната дата – 11 септември 2021 година дебют срещу ЦСКА. Тогава бях в групата, само на 15 години. Самият факт, че бях в групата за мен беше голяма чест. Имам спомен, че когато станах да загрявам, беше някъде около 20-25 минута, феновете на Славия, които ме познават, защото съм израснал пред тях, ми пееха името от трибуните. Мен ми капеше мед от сърцето. Това беше невероятен момент. След като влязох, усещането беше страхотно. Бяхме с човек по-малко, ЦСКА беше повел в резултата, а в добавеното време Мартин Атанасов вкара изравнителното попадение. Изключително усещане – да дебютирам срещу ЦСКА и да им изравним в последната минута!

-Откъде си наследил тази любов към Славия?
-Баща ми има най-голямата роля. Той ме научи да обичам Славия, голям славист е. Винаги сме ходили заедно на мачове. Винаги сме подкрепяли отбора в трудни моемнти, пътували сме на далечни гостувания, за да бъдем до футболистите и за мен никога не е имало друг отбор освен Славия.

-Родителите ти как приемат пристигането ти тук в Барселона? Каква е ролята на семейството в такива моменти, в които правиш не малка крачка в развитието си с оглед промените, които настъпват в живота ти?
-Ролята на семейството е най-важното. Въпреки че сме далеч, чуваме се всеки ден, коментираме тренировки и мачове. На тях им беше тежко, защото на тази възраст излизам в чужбина – сам, особено на баща ми, с когото сме постоянно заедно. На майка ми също, разбира се. Липсвам им, те на мен – също, но това е животът. Помагат ми, идват и тук, когато имат възможност. Когато са в Барселона, гледат някои от мачовете ми, а да играя отново пред тях е най-хубавото чувство.

-Каква е мечтата ти, след като каза, че си сбъднал първата – да дебютираш за мъжкия отбор на Славия?
-Моята цел с Барселона е да дебютирам на Камп Ноу – това ще е първата голяма и следваща цел. Мечтите ми с националния отбор на България?! Първо работя и се трудя, за да заиграя за мъжкия национален отбор. Мисля, че имам тези качества да го направя. Надявам се селекционерът да ми се довери. Моята мечта с България е да играя на голям форум. Искам да представлявам родината си и да постигнем сериозен успех.

-Младен Кръстаич в момента дава шанс на много нови и различни футболисти в националния отбор. Това добра стъпка ли е откъм промяна?
-Виждате, че в последните два мача отборът игра доминиращ и агресивен футбол. По-младите момчета направиха разликата. Допада ми стила на игра на господин Кръстаич и Иван Иванов. Смятам, че България е в сигурни ръце и ще има успехи от тук нататък.

-Защо дълго време в България често се чува твърдението, че не разполагаме с млади таланти. Ти си един от примерите, че това не е така. Има още доста млади момчета, които играят в силни школи на топ клубове в Европа?
-Напротив, България има страхотни футболисти. До каква степен те ще се развият – зависи изцяло от тях, но и от треньорите. Много момчета имат талант и качества, но пак се повтарям – зависи от тях дали ще работят и ще развият тези свои качества.

-Ще бъде интересно на нашите зрители и читатели да разкажеш къде живееш, как е уреден животът ти, има ли нещо, за което да мислиш, извън футбола?
-Условията, които са ми предоставили от клуба, са перфектни. Имаме условия за хранене, възстановяване, тренировки. Смятам, че нямам никакви проблеми от това естество.
/Извън видеото Мартин сподели, че голямата изгряваща звезда на Барселона в момента – Гави, все още има стая в общежитието на Ла Масия, две стаи до неговата на същия етаж. Засякъл го е при едно от идванията на Гави в пансиона./

-Много ли е различно това, което правят тук хората в Барселона, от онова, което правим ние в България – имам предвид във футболно отношение и ежедневие?
-Тук имат много хубави бази, което много им помага. На тренировъчния комплекс имаме 7-8 терена, като 6 от тях са тревни и 3 са изкуствени. Треньорският щаб само на моя отбор е съставен от 6-7 треньори – старши, помощник, двама кондиционни треньори, които се грижат за функционалното ни състояние, както и физиотерапевт.

-Има ли практика момчета от твоята възраст да преминават в мъжкия отбор?
-Това винаги е отворен процес в Барселона. Дали ще се „качат“ в Б отбора или в първия отбор за някоя тренировка, това е почти ежедневна практика. И аз вече тренирах с първия отбор.

-Как се чувстваш, когато отидеш да тренираш с всички звезди на Барселона?
-Доста е странно. Едно е да пазя някой съперник на моята възраст – от юношите, а съвсем друго е да се изправя срещу Мемфис Депай на тренировка. Но се съсредоточаваш изцяло върху футбола и конкретните ситуации, взимаш му топката и продължаваш да тренираш.
/По-късно Мартин сподели, че мнозина виждат футболистите отстрани и вероятно не им изглеждат толкова внушително като физика – например Френки де Йонг. Но вече сблъскал се с него на тренировка е усетил реалната физическа подготовка и сила на нидерландеца. Както и на Мемфис Депай, например./

-Как се отнасят тези футболисти с вас?
-Има някои от футболистите, които са доста комуникативни, гледат да помагат на младите. Мога да дам пример с Ектор Белерин – играх до него на тренировката и си спомням, че ми помагаше за доста неща. Има над 200 мача за Арсенал, така че е излишно да коментираме нивото му. Няколко пъти говорихме за дадени ситуации на терена, как мога да ги изиграя по-правилно, защото такива играчи са далеч по-опитни от мен и има какво да ми кажат.

Все още имаш въпроси? Попитай нашите експерти!
Коментари
Следвай експерт
Последвай автор

Успешно последвахте автора. Ще получавате известия за неговите прогнози на регистрирания ви e-mail.

Успешно последвахте този експерт. Ще получавате известия за неговите прогнози на електронната поща, с която сте се регистрирали в "БР".

Последвай автор
Следвай експерт

Това значи, че повече няма да получавате известия за публикации от този автор по e-mail

Няма да получавате известия за нови прогнози от този експерт.

За съжаление «» не е подходящ за играчи от България.
Препоръчваме ви
който предлага по-добри възможности. Пренасочваме Ви сега...
Вход / Регистрация