Любо Ганев пред БР: За да имам бизнес за милиони, го дължа на волейбола! На драго сърце ще работя в името на спорта

Стефан Ралчев
Президентът на федерацията по волейбол Любо Ганев даде ексклузивно интервю пред Букмейкър Рейтинги. Ето какво каза легендарният исполин, който пое управлението на федерацията и е зареден с идеи и стратегии за развитието на един от най-популярните спортове у нас.

Ето какво каза Любо Ганев по доста теми не само за националния отбор, но и за бъдещите си намерения.

-Господин Ганев, притеснявахте ли се, че европейската квалификация можеше да не протече по този начин – ясно е, че България беше най-силният отбор и изявен фаворит в групата?
-Никога не съм се притеснявал, защото съм с този отбор от 2012 година. Много добре знам какви са възможностите на нашите волейболисти. За мен беше ясно, че нашият отбор превъзхожда съперниците. Нашата задача като федерация е да им създадем най-добрите условия. Единственото, което казах, че искам от момчетата, е да идват в националния отбор с желание. А не да го правиш по задължение. Когато обаче видях тази мотивация в отбора сега, знаех, че няма как да не успеем. Винаги съм казвал, че националният отбор е само за най-мотивираните и най-подготвените.

-Споменавате думите желание, мотивация. Това е националният отбор на България и въпреки че времената се промениха, не е ли признание да се състезаваш за родината си?
-Промени се манталитета на хората, дори начина на общуване. Сега са на лагер, в една стая са и не общуват помежду си, а си пишат по телефоните. Навремето на подготовка на Белмекен имахме един телевизор в цялата база – щеш, не щеш отиваш и гледаш телевизия заедно с всички останали спортисти. Всичко това се усеща в колективните спортове. Всеки зависи от играта на съотборника. Аз това им казвам – момчета, вие играете за вашите съотборници, за феновете и чак тогава за федерация или нещо друго. Колкото по-силен е колективът, толкова резултатите ще бъдат по-добри.

Използвайте мобилното приложение на bet365 за телефон и залайте на българския национален отбор по волейбол

-Парите ли промениха ситуацията?
-Когато говорим на тази тема трябва да сме откровени – вероятно нито един национален отбор в света не може да мотивира финансово националните си състезатели. Дори и най-богатите федерации – италианска, руска, бразилска – те няма как да дадат такива пари, каквито дават клубовете. Един състезател от ранга на Матей Казийски например получава 1 милион евро. Колко да му дадеш в националния отбор?! Така че националният отбор е за онези, които са мотивирани и наистина имат желание да играят.

-Кой е лидер в настоящия отбор на България, когато говорим за пари и мотивация?
-В момента като лидер се изявява Цветан Соколов. Както самият той казва обаче, важното е отборът да бъде лидер. Жоро Братоев също беше такъв характер, беше непукист и можеше да реши дадени ситуации. Да си лидер днес особено със социалните медии не е толкова лесно. Напрежението и тежестта не е за всеки. Има хора, които не издържат на критики или въобще на подобно внимание и напрежение.

-Споменавайки Жоро Братоев, през годините доста често те бяха център на вниманието поради различни причини. Можеше ли да националният отбор да се възползва повече от качествата им?
-И Жоро, и Вальо, са много добри момчета, постоянно контактуваме с тях. Уважавам ги много и като състезатели, и като хора. Да, по-особени са като хаактер, но може би се понатрупаха някои фактори. Мисля, че достатъчно помагаха, когато бяха викани в националния отбор.

-Имаше ли треньори, които се съобразяваха с характерите на дадени състезатели?
-И Камило Плачи, и Пламен Константинов, и сега Пранди – никой не се влияе от характерите им. Той иска тези, които са в най-добра форма и нищо повече. Това важи в особена степен за Силвано Пранди. Неговата философия е такава, че ти ако не си на сто процента, той ще ти каже, че по-добре да пусне друг играч, който влиза в тактиката му за даден мач или турнир.

-Пранди е треньор с ясен срок на договора. Какво ще стане след това?
-Ние вече сме се разбрали. Затова беше избран тандем Пранди – Николай Желязков. Идеята е Силвано да е треньор до 2022 година, когато му изтича договора, а след това Ники да го наследи. Но по абсолютно цялата и съща методика, по която в момента се работи. Догодина има световно първенство в Русия, където ще направим тест точно на този отбор. Там да натрупа самочувствие и дай боже и добро класиране. И да настъпи 2023 година, когато вече се взимат под внимание резултатите, за да се класираме за Олимпиадата през 2024 година.

-Тече неизменното подмладяване и смяна на поколенията. Става ли все по-трудно първо да привлечете деца да тренират, а след това да ги задържите след младежка възраст?
-Ето това е нашата задача. Ние имаме много деца, които тренират при подрастващите. И в момента, в който станат на класическата тинейджърска възраст – 15-16 годишни, особено при момичетата започват да се питат – барманка ли ще ставам, гадже ли ще имам да ме води на екскурзии. Момчетата се питат – ще уча ли, бизнесмен ли ще ставам, далавери ли ще правя. А за да ги задържиш, трябва треньорите да го правят, но нашата работа е и да ги “запалим”, но не само да запалим искра, която да тлее, а да гори огън.

-Какво е мнението ви за клубното първенство?
-Всяка година става от силно по-силно. Преди години си мислех, ако във волейбола имаме парите в баскетбола, ще сме на светлинни години и няма да се чудим какво да правим. Защото в баскетбола има повече пари от волейбола. Но сега конкуренцията в нашето първенство е доста сериозна. Допреди 4-5 години с 400 000 лева можеше да станеш шампион на България. Сега, ако нямаш минимум 400 000 лева, не можеш да изкараш Суперлигата. Разбира се, има накъде още да се работи – има отбори без тийм мениджъри, все още не работят в маркетингово отношение. Когато има такива клубове като Хебър Пазарджик, Монтана – те работят правилно, намират успешно партньори и нещата се получават. Казвам партньори, защото не обичам думата спонсор. Спонсор е, когато отиваш и искаш от някого пари без да му предложиш нищо. Нашата цел във волейбола е да направим така, че дадена фирма или компания, когато си партнира с нас, да асоциира бранда си с нашия спорт, да има позитиви от това сътрудничество.

-Нека преминем към началото на вашето управление във федерацията. Категоричното ми мнение е, че нещата се промениха чисто откъм контакти с медиите, маркетинг…
-Благодаря за оценката. Вижте, няма как да искаме един спорт да се развива, а хората, които го правят, да стоят на едно място. Ключът към успеха беше в това, че трябва да направим нещо по-добро за волейбола. Да нямаме лична изгода, а да мислим за спорта. Убедихме се и се обединихме, че всички трябва да мислят за волейбола. Аз, Евгени Иванов-Пушката, Боре Кьосев, Александър Александров – ние, например не сме представители и нямаме клубове, но сме в Управителния съвет, за да опитваме да помагаме на волейбола. Моята цел е да направим от волейбола един продукт. Когато бях на предизборна обиколка сред клубовете им казах – ето, това е моята програма. Искате ли да работим заедно, тоест – ще работите ли по моята програма, защото клубовете са в основата на спорта. Казах им, че щом съм се хванал на хорото, ще го направя – аз пари и условия ще осигуря, въпросът е те да искат да се развиват и да растат. И тук визирам клубове, треньори, съдии, федерация. Не може ние като федерация да израстваме, а клубовете или треньорите да стоят на едно ниво.

-Каква е мечтата ви?
-Като управление извън спортните резултати, искам да направим една волейболна зала, комплекс, към който да има прилежаща леглова база например с 50-60 стаи. Така ще можем да взимаме много домакинства на различни събития. Ако успея до края на мандата си да осъществя тази мечта, ще бъда доволен.

-Вие сте съвсем друг образ, който създава впечатление, че може да работи с всички на всички фронтове. Така ли е?
-Когато казвам, че искам да превърнем волейбола в продукт, идеята и стратегията ни е такава. Преди проблемът беше, че няма пари и затова не се наемат хора за определена работа. Сега има пари, искам хора, които да работят и да се развиваме. Тънкостта във всичко е, че аз никога не съм усещал волейбола като професия. До последния си ден – нищо, че съм печелил милиони. До последната топка, която забих – не го усещах като професия, радвах се на всичко като малко дете. Аз имам идеи и възможности, знам, че където и да съм влязъл, не съм оставил затворена врата и мога да постигна нещо. Но аз винаги ще съм длъжник на волейбола. Сега, за да съм милионер, се дължи на това, че съм бил волейболист. Имам бизнес за милиони, аз съм построил комунизма за себе си и сега на драго сърце ще правя всичко, с което съм се заел в името на волейбола. Когато правиш едно нещо с удоволствие, няма как да ти тежи.

-Звучите малко наивно, отстрани, ако някой ви погледне, може да ви каже, че сте глупак. Мина времето на романтиците в спорта, а вие изглеждате точно такъв…
-Важното е човек като заспи вечер, да се почувства доволен от свършеното днес и да е с чиста съвест. А за това какво ще кажат хората – много отдана съм ги надживял тези неща. Родил съм се без да искам, ще умра без да искам, но ще живея, както си искам….

Все още имаш въпроси? Попитай нашите експерти!
Коментари 0
Следвай експерт
Последвай автор

Успешно последвахте автора. Ще получавате известия за неговите прогнози на регистрирания ви e-mail.

Успешно последвахте този експерт. Ще получавате известия за неговите прогнози на електронната поща, с която сте се регистрирали в "БР".

Последвай автор
Следвай експерт

Това значи, че повече няма да получавате известия за публикации от този автор по e-mail

Няма да получавате известия за нови прогнози от този експерт.

За съжаление «» не е подходящ за играчи от България.
Препоръчваме ви
който предлага по-добри възможности. Пренасочваме Ви сега...
Вход / Регистрация