Легендарният Лилчо Арсов за: Детството, влака Пловдив – Първомай, защо не е доволен от кариерата си и… един сак с пари за победа над ЦСКА

-Лилчо, позволявам си да се обърна на малко име към теб не от неуважение, а защото мисля, че по-лесно ще върви разговора ни… Започвам веднага с въпросите по твоята “специалност”, има ли добри вратари в момента у нас?
-Естествено, че има, може ли да няма?! И Вуцов, и Наумов. В ЦСКА има добър вратар, за младия Алекс Божев имам предвид, в Левски Пламен Андреев също. Винаги сме имали и ще имаме добри вратари.

Бетано предлага атрактивни коефициенти за български мачове и супер разнообразни бонуси

-Част от феновете са малко или много носталгици. Сравняват днешните футболисти, в това число вратарите, с вас или вашето поколение.
-А не бива. Според мен не трябва да има такива сравнения, защото по мое време в отборите имаше 90% българи.

-А сега защо няма?
-Няма как да има. Можеш ли да ми кажеш колко юноши на ЦСКА играят в първия отбор, или колко юноши на Ботев Пловдив?! То българи няма, за юноши говорим… Промениха се много времената.

-Като говорим за юноши, ти си точният човек, защото от доста години се занимаваш с подрастващи в Пловдив. Как върви клубът ти?
-Вече 7-8 години разработваме “Футболен клуб Пловдив 2015”. В момента стигнахме до там, че имаме юношески отбор в Елитната група U15, това са ни най-големите момчета. А най-малките са родени през 2016 година. Изградихме модерна база на територията на средно училище “Свети Софроний Врачански”, тренираме и на “Свети Седмочисленици”. Смея да твърдя, че след базата на Ботев Пловдив ние имаме най-дорбата база.

-Звучи прекрасно, обаче знаеш, че темата с подрастващите е много болезнена, когато националният отбор загуби. Всеки път се говори, че не се работи в школите, че в тях е проблемът…
-Първо за националния отбор. Аз харесвам този треньор, залага на млади момчета. Ще видите, че след 1-2 години този отбор ще постигне резултати. Постоянно се критикува БФС, обаче за мен футболният съюз не е виновен. Разберете, с това разполагаме, това е футболният ни потенциал.

-Честно казано ти си един от малкото футболни хора, които споделят това мнение. Доста хора критикуват БФС…
-Много добре осъзнавате, че независимо кой е селекционер, ще извика тази група футболисти, най-много с 3-4 разлики. Тези трима или четирима нови няма да направят така, че да победим Унгария.

-Много се коментира Ивайло Чочев?
-Чочев безспорно е много добър футболист, но аз задавам въпроса, защо един път в България не се остави треньорът да решава. Не можем да сменяме треньори през 3-4 месеца. Тези млади футболисти трупат опит, наистина съм убеден, че след 1-2 години ще имат резултати. Не може да не сме се класирали за голямо първенство 20 години и сега да не можем да изчакаме една-две години.

-Да те върна на темата с юношеския футбол. Кога наистина можем да се надяваме на резултати?
-Ще ви дам последен пример. Наскоро в Пловдив въведоха пилотен формат за съвсем малки дечица, играят трима срещу трима на четири врати. Уникален проект, който много помага на децата в най-ранна възраст. От няколко години започнаха да взимат децата да тренират на 6-годишна възраст. Много хора се смееха на тази идея, обаче колкото по-малки са децата, толкова по-лесно усъвършенстват техниката и попиват знанията. Нас знаете ли на каква възраст ни взимаха?! В 4 клас, на 11 години. Представете си тези 5 години разлика колко биха се отразили на сегашните подрастващи. Убеден съм, че в много клубове колегите работят с подрастващите и ще има резултати.

-От известно време си скаут на Лудогорец, където обаче също не може да пробие българин от школата в Разград?
-Според мен много скоро ще има българи от школата на Лудогорец в първия отбор, и то не един. Не защото работя към клуба, но Лудогорец е единственото място, на което работят на изключително професионално ниво с подрастващите. Искам да уточня нещо много важно, когато говорим за младите. Разград или подобни градове имат огромно предимство пред София и Пловдив – няма ги тези изкушения, които предлагат големите градове. От тази гледна точка Разград например е идеално място за развитието на млади футболисти. Докато в София и Пловдив изкушенията са огромни и много подлъгват… Може да няма момче в първия отбор на Лудогорец, но има доста момчета в други отбори в професионалния футбол.

-Не разбирам как ти например беше добър вратар без сегашините удобства – терени, различни методи за изследване и следене на състоянието на дадения играч и т.н.?
-Тези неща ги нямаше по наше време. След това не се вкараха в България, когато вече ги имаше в Европа. Но вижте, нямаше ги тези изкушения, за които споменах. Да, имаше дискотеки, но си зависи и от човека, както и от неговото отношение. Разбира се, че сме излизали, но до вторник, след това сме спазвали режим.

-Нямаше цветни футболни обувки и модерни прически…
-Какви прически?! Много ме е интересувало как ще изглеждам като изляза да играя (смее се). Обувки ли?! Стадион Габрово, с това започнах аз… Като играех в Първомай, всеки ден пътувах с влака от Пловдив и се прибирах след тренировка.

-А къде започна приключението ти с футбола?
-От четвърти до седми клас в спортната паралелка на Локомотив Пловдив, защото това беше още преди 89-та година. Тогава важеше правилото за райониране, където живееш, там те разпределят да тренираш. Започнах като халф. В 8 клас отидох в Ботев Пловдив и Михаил Карушков ме направи вратар. Когато дойде време за казарма, от Ботев не успяха да ни оправят военната служба и Тенчо Тенев ни взе 7-8 момчета в Първомай. Две години изкарах в Първомай и след това една в Чирпан отново с Тенчо Тенев. После се върнах в Ботев Пловдив, но за три сезона вече имах изиграни 100 мача в мъжкия футбол! Сега младите се цупят – “ама защо да ходя във “В” група?” Защото за мен “В” група беше страхотна школовка. Когато се върнах в Ботев на 21 години, вече имах 100 мача при мъжете. А дали играеш във “В” група или “А” група, за вратаря е почти едно и също – центрирането, дългият пас, излизането… вратарската работа е еднаква. Разбира се, изпълнителите срещу теб са различна класа, но работата на вратаря е еднаква.

-Знам, че си от спортно семейство?
-Да, баща ми беше треньор по футбол във “В” групите. Обаче като говорехме за младите сега и моето време, знаете ли какво си спомням? Казах му, че съм се записал на футбол и той ми каза – оправяй се сам… Дойде да ме гледа на един мач в Панагюрище, спечелихме с 6-7 гола, а след края ми каза, че добре съм поемал върнатите топки към мен, а аз нямах никаква работа (смее се).

-А майка ти?!
-Майка ми до 40 години игра волейбол. Няма да забравя какво ми каза един ден – дано играеш някъде, поне да ти перат екипите, защото вечно бях с овъргалян и кален анцуг от тренировки и мачове. А сестра ми е баскетболистка, шампионка на Македония по баскетбол. Цялото семейство е спортно, но абсолютно никой не ме е натискал да стана спортист.

-Сега обаче е друго. Родителите искат синовете им задължително да бъдат Меси или Роналдо.
-Няма как да сравняваме времената. По мое време имаше страшна дисциплина. Като ти кажат 9 часа вечерта, значи е 9 часа. Ама няма… може ли?! Не може! Сега при мен най-важна е дисциплината. Казал съм го и на родителите и хубавото е, че те го приемат. Никога няма да се карам на дете, че е объркал пас. Ще спра тренировката, ще покажа, ще го направим пак. Но да се лигави?! Абсурд, гоня си ги от тренировки и не ме интересува.

-Преди доста години все още съществуваше Червено знаме в София и майки се хванаха за гушите на дерби ЦСКА – Левски?
-Обаче не си виждал майки, които на мач между Ботев и Локомотив Пловдив, останаха по сутиени… Шегата настрана, но много хора си мислят, че като викат, помагат на детето – напротив, стресират ги още повече. За казуса с родителите трябва да се води диалог, правим специални родителски срещи, разговаряме да не подвикват на децата… Човекът, който може да го прави, е треньорът. И искам да ви кажа, че срещам абсолютно разбиране от родителите, което ме радва. Защото аз ще ви дам следния пример – питам родителите кой какво работи? Отговарят ми адвокат, лекар, шофьор. И аз казвам – извинвявай, аз да съм дошъл в твоя офис да ти казвам как да си водиш съдебните дела?!… Аз във вашата работа никога няма да се бъркам. Лошото в България е, че от 7 милиона, 6 милиона разбират от футбол и политика.

-Много е разказвано за историческата победа на Чирпан за Купата срещу ЦСКА, но каква премия взе за успеха?
-Елиминирахме ги за Купата с 1:0, но нищо, че бяхме във “В” група, тогава в Чирпан бяхме на професионално ниво (б.р. – тогава в отбора е бъдещият нападател на ЦСКА Димитър Иванов, Георги Деянов, Веско Гюндузов, Георги Георгиев, Петър Петров, Запрян Николов и други). Спомням си, че взех един сак с пари (смее се). Но тогава парите бяха други, така че не си спомням каква беше стойността на цялата сума.

-Лилчо, ти беше емблематична фигура за футбола ни. Доволен ли си от кариерата си?
-Не съм доволен, защото можех да постигна много повече. Ако се поддържах в по-добра форма – говоря за по-късния етап от кариерата ми, ако имах и късмет. Няколко пъти се случиха и различни неща, но така е имало да стане. След като елиминирахме ЦСКА с Чирпан, ме искаха от Славия. Тогава обаче Костадин Костадинов беше шеф в Ботев Пловдив и каза – “аз играчи на Ботев Пловдив не продавам.”

-Ако те питам за най-паметния мач, победата над ЦСКА или култовия мач със Сокол Марково срещу Левски, ще посочиш?
-Сигурно ще се изненадаш, но не е нито един от двата, а един равен с Ботев срещу Пирин 1922 през пролетта на 2006 година. В последния кръг се решаваше кой от двата отбора ще изпадне, нас ни устройваше и равен. Устискахме 0:0, като от 25-ата минута играхме с 10 човека, защото изгониха Васил Василев.

-А за мача със Сокол Марково срещу Левски?
-За самия мач е писано много. Ние ги водехме с 1:0 до 94-ата минута, когато Михтарски изравни. Чак в 98-ата минута ни биха, а ние играхме с човек по-малко половин час, след като съдията даде червен картон на Иван Милиев. Тогава той му показа жълт картон и се обърка, че е имал преди това още един жълт и му извади червен, а не трябваше да го гони. По-интересното обаче се случи след това. След този мач Тенчо Тенев стана близък с Люпко Петрович. Седмица по-късно Левски гостуваше на Локомотив Пловдив и двамата вечеряха в един ресторант в Пловдив. Тенчо Тенев ми се обади и отидох. Тогава Люпко Петрович ми каза за мача със Сокол – “момчета, гледам едно пловдивско вратарче загрява, вкарайте му 2-3 гола и да приклюваме…” А ние буквално бяхме на секунди да ги изхвърлим от турнира за Купата…

-Ти ботевист ли си, защото игра и в Локомотив Пловдив?
-Естествено, че съм ботевист. Играл съм за Локомотив Пловдив и не се срамувам от това. Но хората знаят от кой отбор съм. Още като бях ученик, в класа се деляхме на ботевисти и локомотивци, моите приятели знаят за кой отбор играех…

-А сега в какви отношения си с Ботев Пловдив, отбора на сърцето ти?
-Абсолютно никакви. Това ръководство знае всичко и може всичко. Никой не е дошъл да разговаря с нас, опитват се да взимат готови деца, вместо да развият собствени. И затова приех офертата на Лудогорец, които дойдоха, видяха как работим и останаха доволни. Но дай да завършим с нещо позитивно.

-Няма как позитивното да не е завръщането на стадион “Христо Ботев”?
-Вчера бях на стадиона, става уникално. Да благодарят на Илиян Филипов, който ще даде лични срещи, за да го довърши в обещания срок. Надявам се скоро националният отбор да дойде да играе в Пловдив да видите за каква атмосфера става въпрос. Нали си ходил на мач на Националния стадион в София?! Тук в Пловдив атмосферата е изключителна, ще бъде празник.