Георги Глушков специално за БР: Всеки мач трябва да бъде война! За да извоюваш победата…

Ето какво каза Георги Глушков пред bookmaker-ratings.bg:

-Господин Глушков, в края на редовния сезон сме в първенството по баскетбол. Кой според вас е фаворит за шампионската титла и ако не може да назовете фаворит, кой е най-балансираният отбор?
-Най-балансираният отбор, който играе от началото на сезона, до момента, е Рилски спортист (Самоков). Той е горе долу с константно представяне през целия сезон. Обикновено в последните години намаляваха темпото в края на април, защото сезонът е по-дълъг, а и когато се играе на два фронта – е по-трудно. Тази година обаче играха само в началото в Европа и сега – през пролетта, вече имат един нормален седмичен ритъм. Смятам, че са си научили урока от предишни сезони.

PalmsBet онлайн предлага високи коефициенти за най-добрите баскетболни събития у нас и Европа

-Обаче не е важно да бъдеш първи в редовния сезон, а след края на плейофите, нали?!
-Важно е да си първи в редовния сезон, но е важно дотолкова, доколкото да запазиш отбора, да бъдеш боеспособен на 100% за плейофите, които наистина са най-важните. Всеки отбор премина през различни състояния до момента през сезона и имаше моменти на колебания. Но смятам, че за плейофите всички ще бъдат готови.

-В последните няколко седмици се появиха нови проблеми с два отбора – проблеми в Черно море и в Берое. Варненци все пак получиха отпуснати средства от общината след проведен протест и среща по-късно.
-Времената са тежки, това не може да не го отчетем. Тежко е за всичко, но се надявам всичко да бъде наред. В Стара Загора има разбиране от страна на кмета, надявам се проблемът да бъде разрешен. Във Варна вече видяхме, че им отпуснаха средства и това е добре. И двата града са центрове, важни са за българския баскетбол. Да не говорим за Варна какво е дал за този спорт у нас.

-Господин Глушков, да оставим настрана актуалните събития, но какво идва като следващо или по-младо поколение?
-Ще започна от там, че има две категории треньори. Едните са треньори, които правят играчи, а другите са селекционери. Вторите имат играчи на разположение и с тях печелят купи, финали и т.н. Искам да има повече треньори, за да може да изградим ново поколение. Защото сега казваме, че професионалният треньор трябва да „прави“ играчи. Аз не съм сигурен, че това му е работата – в Национална баскетболна лига (НБЛ) тепърва да произвежда или както вече казах – да прави играчи. Неговата работа е да дава шанс на момчета, които вече са показали някакви качества. А нашата работа е да обучаваме младите да станат професионални баскетболисти, но колко ще станат – това зависи от тях. Ние обаче трябва да им даваме тази база, за да не се получава да са на по 17-18-19 години, да търсят място в елитните отбори в НБЛ, а там критерият на треньорите вече е по-висок и нещата да не се получават. Треньорът на елитния отбор няма време да ги учи и да ги чака. Затова нивото на Българска баскетболна лига (ББЛ) дава отлична възможност и може да помогне много, защото там вече 16-17-годишните играят с мъже и така може да се подготвят.

-Говорите за треньорите, а клубовете?
-Няма да се лъжем – последните години класиранията са важни за менталното състояние на клубовете, дори да не кажа и за финансовото състояние. А състезателите малко като че ли ги остяваме на заден план и тук изниква казусът, че за да се развият, нашите млади момчета заминават за чужбина.

-Това правилно ли е?
-Ами правилно – не правилно, но щом сърбите също заминават, значи и те правят същото. Или не се справят в работата, което едва ли е така, или не могат да предоставят тези условия, които има на Запад.

-Вечната тема с чужденците. Какво е вашето наблюдение в момента?
-Сега има някакъв баланс за това, което имаме и даваме шанс на българите. Защото знаете – трябва да са двама българи в състава и още двама, които да се развиват. НО те трябва да имат амбиция, защото мястото им не е гарантирано! Сега и в националния отбор има млади момчета, на които се дават шанс. Показаха, че могат и аз съм доволен от това нещо. Преди при наличието на повече чужденци, те като че ли бяха позабравени. Имаше един, който започваше в стартовата петица, сега вече са двама и другите двама под определена възраст. Обаче, продължавайки темата – знаете, че имаме постове, на които нямаме момчета. Просто ги няма като дадености. Нямаме високи момчета, те стават най-трудно. Трябва специално внимание към тях всеки божи ден, а това в професионалния баскетбол е трудно, след като има класиране и президентът иска да печели.

-Коментарът ви за националния отбор?
-Чакат ни важни мачове, имаме две оторизирани зали – в Самоков и Ботевград. Момчетата знаят, че трябва да се борят. На тях им стана ясно, че само със 100% може да се печели. Всичко е въпрос на искане.

-Какво може да очакваме от европейското първенство?
-Баскетболът е такава игра, особено в момента, че трябва да играеш на 100%, дори и повече. Всеки мач трябва да бъде война, не може да има отпускане и за секунда. Война и това е! Само с войници… Янакис го беше казал, когато станаха европейски шампиони 2005 година, когато започна тази вълна. Аз не искам шампиони, искам патриоти и войници. За да извоюваме победата. Той го каза преди 17 години в Белград.

-Някои състезатели по една или друга причина останаха или остават извън националния отбор. Ясно е, че това е решение на треньора, но имат ли място тези, които бяхме свикнали да виждаме в състава и все още играят?
-Имаме млади момчета, на които също трябва да дадем шанс. Трябва да има някаква приемственост, за да не се окаже след това още по-голям проблем. Росен Барчовски гледа и преценява, аз съм доволен, че имаме момчета, от които той може да избира. И то наистина играчи, които заслужават.

-Как се справя федерацията в тези трудни времена?
-Две години пандемия. Може би сме единствената федерация, която е провела всички събития от календара. Чисто финансово – сигурно може и по-добре, би ми се искало да бъдем в по-добра светлина, но отчитам и въпросът, че е криза за всички.