Еманципацията на Антоан Гризман

В света на спорта винаги е имало и ще продължава да има сюжетни линии, злодеи, герои, второстепенни роли, лидери, ментори и т.н. – точно затова няма да е преувеличено да кажем, че спортът е изкуство, подобно на филмите, музиката, литературата… В днешните дни на хиперактивност на социалните мрежи обаче виждаме все по-голямо опростяване на изкуството наречено футбол – важността на даден играч се „измерва“ само с голове и асистенции. Нека обаче разберем, че в един футболен отбор има 11 играчи на терена и още няколко, които влизат като резерви – не всеки има удоволствието да вкара гол или да асистира. Но трябва ние, като по-запалени фенове на любимата ни игра, да счупим горния слой на леда и се гмурнем по-дълбоко в анализа си…

Головете решават даден мач, разбира се. Без да вкараш, то няма как да спечелиш. Един гол обаче не е съвсем просто нещо. Да, може като Марадона да преминеш сам целия отбор и да вкараш, но в повечето случаи в архитектурата на една атака, завършваща с гол, участват поне 4-5 играчи, а понякога и повече. Един вкарва гола, друг дава последния пас (асистенцията) и за жалост само те двамата участват във финалната статистика. Има обаче, както във филмите, на пръв поглед „второстепенни актьори/роли“, без които „сюжетът“ (или играта на отбора) няма да е същият и до положителен край на историята няма да се стигне (т.е. до гол)…

Във футболът, както и в живота, има възходи и падения. В един момент достигаш до своя пик, а в другия си на тоталното дъно. Такъв пример е Антоан Гризман – „детето чудо“ на френския футбол, който от голмайстор на Евро 2016-та и световен шампион през 2018-та година стигна до пейката на Барселона и след това на Атлетико Мадрид – тотално зачеркнат от специалисти като Чоло Симеоне, Куман и Шави… Стигна се до там, че Гризман влизаше само за по 20 минути през този сезон за „дюшекчиите“, за да не се активира откупната му клауза, която според Атлетико бе твърде висока. Е, в крайна сметка двата тима се договориха и Гризман се завърна официално в Атлетико за по-малка трансферна сума и все пак върна до известна степен титулярното си място в червено-бяло. Но старата му форма така и не успя да се завърне.

Преди Катар 2022 обаче Антоан Гризман изобщо не бе споменаван като част от най-важните играчи за „петлите“ – Мбапе, Бензема, Нкунку, Жиру… Това бяха имената, които се сочиха за ключови за защитата на титлата от отбора на Дидие Дешан. Да, може би чисто като форма това бе така, но на този Мондиал истинските фенове станахме свидетели на нещо велико – еманципацията и еволюцията на Антоан Гризман.

Гризман винаги е играл като нападател и вкарването на голове бе сред основните му задачи. Сега обаче виждаме Гризман абсолютно навсякъде по терена – в атака, на крилото, зад Чуамени, на десния бек, пред Варан и т.н. Неговото движение по терена е абсолютна поезия в действие за футболните анализатори и за всички, които дръзват да погледнат на футбола многопластово.

Няма да влизам в статистики – колко преси има на мач, колко километра е пробягал, колко ключови подавания има, колко пъти е отнел топката… Но Антоан Гризман е безспорно най-важният играч на трикольорите от Франция, защото в отсъствието на Канте, Погба, Бензема той взе шлифера на „сивия кардинал“ и ръководи редиците на „ле блю“ от началото на „Марсилезета“ до последния съдийски сигнал. Тихо, без фанфари и от задна линия.

Може би Лорис носи капитанската лента. Може би Жиру подобри рекорда на Анри за най-много голове с националния екип. Може би Мбапе ще вкара най-много голове. Може би Варан ще има най-много сухи мрежи на турнира. Но никой до този момент няма по-важна роля за Франция от Антоан Гризман.

И да, сигурно в неделя вечер за играч на турнира ще бъде обявен или Лионел Меси, или Мбапе, като е вероятно и някой от тези ще спечели и „Златната обувка“. Но болезнената истина за всички фенове на аржентинския магьосник е, че Антоан Гризман е най-добрият играч на този турнир. И дори може би не е близо.

Разкъсал оковите от анти-футбола на Диего Симеоне, Гризман еволюира от изрусения танцуващ след всеки свой гол лигльо до абсолютно гениален футболен ум, който, като водата на Земята, покрива ¾ от площта на терена. За жалост обаче, статистиките и книгите с рекордите ще мълчат…