Даниел Младенов пред БР: До година-две Левски може да стане шампион! В Етър вървим, защото научих младите на уважение

Стефан Ралчев
Даниел Младенов е един от големите лидери на Етър (Велико Търново) по пътя към завръщане в Първа лига. В кариерата си 34-годишният нападател (на 25 май ще стане на 35) е играл за доста отбори у нас, но със сигурност запомнящ се остава престоят му в Левски за два сезона. Със синята фланелка изиграва Над 60 мача и реализира 12 гола, като бележи в евротурнирите на Калмар, АИК и победния гол срещу Спортинг Лисабон.

Ето какво каза Даниел Младенов пред БР:

-Даниеле, загубихте у дома от Монтана в последния кръг и ситуацията в челото във Втора лига съвсем се завърза.
-Мачът беше равностоен, вкараха ни ранен гол и като че ли гостите имаха малко повече късмет от нас. Ние действително имаме доста контузени и наказани футболисти, но така ще бъде до края – който има по-добра селекция, ще финишира пред останалите.

Прочетете нашето Winbet Ревю и вижте всички възможности за огромни печалби

-Според мнението на мнозина вие сте този отбор, който има най-добър потенциал от лидерите.
-Казах го още в началото на сезона, че ние имаме най-добрите футболисти, а и след като аз съм тук, целта ни задължително е да се завърнем в Първа лига. Сигурен съм, че ще издържим. До края остават 7 мача – не са много, но не са и малко. Всички в отбора трябва да си направим преценка и да ги изиграем тези седем двубоя като финали. Защото най-трудно е на първото място, което се надявам да удържим до края на сезона.

-Ти защо остана в отбора, след като изпадна през миналия сезон? Рядко се срещат футболисти, които биха направили това?
-Аз съм на мнение, че там, където се чувстваш добре, уважават те, помагат ти, а и ти помагаш на отбора, няма причина да не останеш. Да, имаше оферта към мен, но избрах да остана в Етър и за момент не съм се колебаел в решението си. За някои хора това може да е крачка назад, но се надявам с влизането ни в елита да направим две крачки напред само след няколко седмици. Етър е един от най-обичаните отбори в България и аз с чест защитавам екипа му. Бих завършил кариерата си във Велико Търново, ако ръководството има желание да остана и занапред.

-През есента сякаш вие и Спартак Варна бяха сигурни за влизане в елита, тъй като допускаха много малко грешки. В последните кръгове обаче всички отбори от първата шестица започнаха да грешат постоянно.
-Смятам, че от 3-4 години не е имало толкова интересен сезон във Втора лига. Шест-седем отбора проявяват амбиции да влязат в елита и интригата е налице. Може би и фактът, че този сезон влизат повече отбори – три директно и четвъртият ще играе бараж, още повече засилва интереса на повече тимове да опитат да влязат в Първа лига.

-Ти си един най-опитните футболисти и можеш да споделиш мнение – по-младите питат ли те да им покажеш нещо, да ги научиш на нещо от твоя богат опит?
-Аз съм едно от мъжките момчета, останали във футбола и честно казано – малко такива останаха. Говоря им в съблекалнята, че тези, които са сериозни, пък дори да имат по-малко качества, ще успеят. Но лигльовците – да ме прощават за израза, трудно ще преминат бариерата „Б“ група, за да отидат в „А“ група, да не говорим за чужбина. Само да гледат как тренират по-опитните, вече е нещо, което ще бъде в техен плюс. Да гледат как аз, ставайки съвсем скоро но 35 години, полагам ежедневни усилия, за да се подготвя за тренировката, да тренирам и след това какво правя след самото занимание. Тези, които го карат от днес за утре, да мине днешната тренировка и да се приберат, няма доникъде да я докарат.

-Ти така ли слушаше по-опитните в отборите, в които си играл до момента в кариерата си?
-Нямаше как да успееш, ако не слушаш и не уважаваш по-големите и по-опитните. Със сигурност са си изпускали нервите срещу мен, но съм го приемал позитивно. Карали са ми се, викали са ми, крещели са, но приемаш, тренираш и играеш. И стискаш зъби, за да покажеш, че може да си по-добър. А сега като се скараш на някого, едва ли не утре пристигат майка му и баща му да държат сметка защо си повишил тон на детето им… Това е един от големите проблеми във футбола ни. Хванах от малко по-старото време, в което нямаше такива неща. Преди 15-ина години все още имаше от т.нар. „стари кучета“, на които през акъла не ти минава, че може да им отговориш или да не ги слушаш. Аз започнах на 16-17 години в „А“ група, било е чест да играя до опитни съотборници и само съм трупал опит от това, което виждам от тях.

-Какъв е проблемът сега?
-Мисля, че всички сме станали доста по-толерантни към младите. И ръководители, и треньори, и съотборници – всички. Само и само конкретно младо момче да направи трансфер в чужбина. Само че това отношение е минус за него, тъй като те първо трябва да се научат на уважение и дисциплина, а след това да станат футболисти. Аз съм убеден, че в повечето отбори младите нямат уважение към по-опитните или към заслужилите бивши футболисти, треньори и т.н. При нас в Етър се опитвам и смея да кажа, че съм научил по-младите точно на това уважение. И затова сме първи, затова вървим добре. Защото им казах – имаме 4-5 опитни футболисти, останалите по-младите ще играят покрай нас и нещата ще се получат. Но ни трябва уважение и добър колектив…

-Да отворим ли темата с чужденците и тяхната бройка в последните години?
-Преди години, когато играех в Левски, ако имаше чужденци, те бяха наистина класни. Нали си спомняте какви чужденци играеха тогава – Гара Дембеле, Жоазиньо, Сержиньо Грийн, Тасевски… да не ги изброявам всички. Сега нивото им е горе долу като на нашите млади футболисти, дори по-слабо. Е, защо тогава ги взимаме?! Няма никаква логика. Тук вече виновни са ръководителите и треньорите. Няма кой друг да е виновен, когато ти си го взел и ти го пускаш да играе. Не искам да съм неправилно разбран – абсолютно нямам против чужденците особено, когато са с класа над българите, но когато са равностойни или по-слаби, те не помагат на футбола ни. Но знаете как е, всеки на днешно време гледа да спести. И то за какво пестене става въпрос – образно казано за едни 5 лева. Ама тези 5 лева може да костват мястото на някой българин в даден отбор. И вместо да играе той, ние докарваме чужденци. После питаме – къде ни е футболът?! Е, няма как да имаме футбол.

-Оценката ти за представянето на Левски?
-Виждат се много позитивни неща – не говоря само за играта на терена, но и за присъствието на много фенове на всеки мач, за тяхната подкрепа към клуба и т.н. Чисто игрово според мен, ако нещата продължат в тази посока и се надградят, до година-две Левски може да стане шампион.

-Възможно ли е още тази пролет Левски да спечели Купата, като преди това отстрани Лудогорец на полуфиналите?
-За мен финансовата страна на всяко едно нещо е много показателна в живота и във футбола. Всичко е възможно, топка е, но за мен на този етап Левски все още не е достигнал нивото на Лудогорец. Левски има огромно предимство заради феновете си и това може да влезе в ролята на компенсация, но в Лудогорец нещата поне на този етап продължават да са на друго ниво. Там има скъпо привлечени футболисти, самите играчи получават високи заплати, клубът направи страхотна база… няма случайни неща и не случайно играха толкова успешно в Европа. Но, ако на Герена се работи в правилна посока, до една-две години нещата ще се получат.

-Преди да се озовеш в Левски, имаше дълъг път да извървиш, започвайки от родния ти град Кюстендил.
-Още на 8-9 годинки започнах да тренирам, след като един треньор ме видя на училищен турнир „Данониада“. Израснах в по-бедно семейство и си спомням, че родителите ми ми казаха – ако ти трябват пари, не ни търси, трябва да се справяш сам. И със зъби и нокти, тренировка след тренировка и голове полека лека успях. През сезон 2005/06 имаше два отбора в Кюстендил – единият Велбъжд 1919, а другият Велбъжд Слокощица. В Слокощица треньор беше покойният бате Гошо Димитров-Джеки, а президент – Валери Ненов. В отбора бяха такива имена, че тръпки ме побиват… опитни бивши футболисти. Играех рамо до рамо с братята Адалберт и Мартин Зафирови, Мартин Топузов, Антон Димитров-Пирожката, Ивайло Киров, Методи Стойнев, отпред в атака бях заедно с Христо Марашлиев. Тогава вкарах 36 гола и влязохме в „Б“ група.

-Тогава ли са първите ти изкарани пари?
-Тогава даваха премии и мисля, че имах и заплата – 200 лева. На следващия сезон вече бях в Марек при президент Данчо Андреев, а първият треньор ми беше покойният Кано Коцев. Там заплатата ми беше 500 лева. Трудни години бяха, но и много съм благодарен, че точно те ме научиха първо на дисциплина, уважение и отговорност, и след това на футболни достойнства.

Все още имаш въпроси? Попитай нашите експерти!
Коментари
Следвай експерт
Последвай автор

Успешно последвахте автора. Ще получавате известия за неговите прогнози на регистрирания ви e-mail.

Успешно последвахте този експерт. Ще получавате известия за неговите прогнози на електронната поща, с която сте се регистрирали в "БР".

Последвай автор
Следвай експерт

Това значи, че повече няма да получавате известия за публикации от този автор по e-mail

Няма да получавате известия за нови прогнози от този експерт.

За съжаление «» не е подходящ за играчи от България.
Препоръчваме ви
който предлага по-добри възможности. Пренасочваме Ви сега...
Вход / Регистрация