ЦСКА 1948 е просто временна спирка с пари…

От доста време е ясна стратегията на футболния клуб ЦСКА 1948. За развитие на клуба в дългосрочен план – не мога да кажа, но по-скоро, виждайки с какъв замах идват и си отиват служителите, е доста съмнително да има такъв процес.

Ясен е обаче подходът – да се търсят хора, които са свързани с ЦСКА, но поради някаква причина не са на Българска армия (по тази тема съм писал доста, както и за част от хората, които смятам, че неправилно не са в Борисовата градина, но сега темата е друга.) Повечето от тях, бидейки извън Армията, искат да си го върнат на някого или на нещо и така склоняват да работят в ЦСКА 1948. За да кажат – изгониха ме, но аз отивам, за да докажа… Дали са прави или не – не се наемам да ги съдя. Повечето от тях вероятно ги разбирам – всеки работи за пари. Макар че има червени фигури, с чийто решения не съм съвсем съгласен.

В Букмейкър Рейтинги може да четете футболни прогнози

Но да се върнем на стратегията на ЦСКА 1948. Привличат тези хора с единственото, което могат да предложат – пари! Ясно е, че клубът има солидни финанси и когато даден треньор не е на работа – естествено, че ще помисли ден, два или седмица и накрая ще отиде, за да изкара пари.

Но амбицията на ръководителя на този проект да си „пазарува“ най-грубо казано „червени“ имена вече някак си става несериозно смешен. За да задоволи егото си е готов да даде пари за всеки, който е склонен да ги вземе – то не беше Балъков, Любо Пенев, Ради Здравков и т.н. и т.н. Дори имена, които не мога да кажа, че са чак толкова свързани с историята на ЦСКА, въпреки че са играли за отбора, но такива има хиляди (справка Данчо Минев, Апата Попов и тем подобни.) За Балъков е ясно – за съжаление легендарният и един от най-любимите ми футболисти така и не успява да се намърда в треньорската професия и е готов на телефона за всяко обаждане. За Любо Пенев също са публично известни част от причините да се върже на хорото на почти всеки клуб у нас.

Но за всеки един от изброените хора, а и за всички, които минаха от там (огромна част от тях за по няколко месеца), този клуб е просто временна спирка с много пари. И съм напълно убеден, дори и да ги подложат на детектор на лъжата, че нито едно от тези големи имена, които споменах, не отъждествява този клуб с истинската история на ЦСКА. А и нека си признаем – фактите са такива, това няма как да стане. Макар темата да се дъвче с години, все пак нека го кажем – няма как нов клуб да наследи историята на предишен, па макар и да носи същото име. Това е изключително несъстоятелно. Няма как Реал Мадрид 2022 от градчето Тарагона да иска да наследи историята на истинския Реал Мадрид. Поради какви причини и с какви аргументи да се случи?!

Само не разбирам това ли е стратегията на благодетеля на ЦСКА 1948!? Да докара имена. Това сме го гледали в няколко клуба през годините и не донесе особен успех. Спомнете си Литекс, макар че сравнението не е абсолютно същото. В Ловеч минаха над 90% от легендите на българския футбол. Като започнем от Димитър Пенев, Стоичков, Любо Пенев, Димитър Димитров-Херо, Ферарио Спасов, Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, минем през легендарния Люпко Петрович (още в силните си години), Стойкица, Ицхак Шум и кои ли още не. Треньорските смени там бяха на подобен принцип – хрумва му на финансовия благодетел и прекратява престоя на наставника. Има няма през няколко месеца (разбира се, някои се задържаха и повече). Само че шампиони станаха Херо, Феро, след това Ангел Червенков и Любослав Пенев, а имената… имената бяха просто за чесане на его. Не че тези не са имена – напротив, това са част от най-добрите ни треньори, но плеядата емблематични фигури, каквито са Стоичков, Балъков, Мъри Стоилов и други, просто не бяха гаранция за успехи, а да покажем, че можем да ги имаме.

Същото е и в Бистрица. Идеята там е да се вземат бивши цесекари. А дали ще свършат работа – не е важно. Въпросът е да са в този отбор и да се твърди, че се събират цесекари – от треньори, през помощници, директори, масажисти и доктори. И да напишат на елеците без ръкави „армейци“. Без ясна стратегия и план, без визия поне за няколко месеца напред, просто от днес за утре. Лошото е, че кадрите вече намаляват, изхарчвайки ги през няколко месеца.

В крайна сметка нещата много ми приличат на един баскетболен проект от близкото минало, който имаше много пари, купуваше изключителни играчи и треньори, но играеше в полупразна зала в… Правец. Този клуб не създаде за едно десетилетие почти нито един собствен баскетболист, фенската му маса беше средно 50 души, макар че спечели 11 поредни шампионски титли?! На въпрос от моя страна – и какво като станахте 11 пъти шампиони… не последва аргументиран отговор!

ЦСКА 1948 е далеч от успехите на този проект, но историята и традициите са много важни. „Купуването“ на известни играчи и треньори е чисто и просто маркЕтинг, както би казал Венци Стефанов, но за да си истински фактор в играта, ти трябват истински неща. Защото хората не можеш да ги излъжеш…

PS – Малко ме е яд, че Любо Пенев трябваше да приеме поста поради свои си съображения, както и Ради Здравков и уважавания от мен Методи Томанов. Хората са казали, че никога не е късно да станеш за резил, но по-скоро тук ми се ще да кажем, че когато има грешка, има и прошка. Имената на тримата няма как да бъдат изтрити от историята на ЦСКА, въпреки мимолетната им забежка (да им се чуди човек на акъла…)