Коментар [ВИДЕО] на Стефан Ралчев: В БФС срам ли ги е от резултатите?! Ще дойде и по-лошо от Косово…

Дойде и този ден, който не смятах, че ще настъпи. Когато нашият колега Ники Александров прогнозира хикс и ми казваше, че няма как нашият национален отбор да победи Косово, все се надявах, че това минорно настроение, че тази нагласа… не сме прави, имаме надежда и може да се променят нещата и този път ще стигнем до успеха. Уви, наистина съм се заблуждавал.

Нашият национален отбор ми прилича на група симпатяги, които са се събрали да се видят, може би да пийнат по едно-две и просто да отбият номера, защото им отнеха около десетина дни от лятната ваканция след тежките сезони, които са играли в Европа. Това ме сащиса, някои казаха, че са били уморени след сезоните и многото изиграни мачове. Друг е въпросът колко и къде играят нашите момчета, защото, ако ги съпоставим с момчетата от Косово – техните футболисти играят в не лоши отбори в Европа.

Не е сериозно вратарят ни Николай Михайлов да е титуляр на националния отбор след няколко мача в Левски, а преди това да не е играл година и нещо организиран футбол. Не е сериозно Тодор Неделев – най-добрият български футболист в родното първенство да е тотално незабележим в двата мача. Но не е виновен Тодор Неделев – това са му качествата и таванът на развитие.

Не е сериозно ръководителите на БФС постоянно да избягват и вече от няколко години да дърдорят едни и същи глупости – как са създали условия, вече има нова и модерна европейска база, автобус, хранене… Цитирам думите на някои от ръководителите, които винаги говорят след мач, но това не е свършена работа. Когато футболът ти затъва с всяка изминала година, когато регистрираш такива резултати срещу Косово, а ще дойдат и по-слаби – значи нещо не е наред. Винаги сме се питали сред колегите – в БФС събират ли се, питат ли се какво се случва, срам ли ги е от резултатите, вземат ли го присърце.

Тук оставете, че изчезва интересът към националния отбор, спада интересът към клубния футбол – има мачове, които са играят пред 30-40 зрители. Това не е добре свършена работа от БФС. Системата за първенството е тотално сбъркана и не е ясна. Това всичко води като отражение и в националния отбор. Клубните босове гледат своята си къщичка – всеки да е добре, да докара според техните виждания най-добрите чужденци, за да може да изкара някой лев след това от препродажбата в чужбина.

Но така българският национален отбор няма как да съществува. Водещите отбори стигнаха до парадокса да играят с 11 титулярни чужденци. Откъде ще дойдат футболисти за националния отбор?! И тук едно мое разсъждение – време е да натурализираме чужденци за националния отбор, правят го Германия, Франция, Белгия и Швейцария. Щом те могат да си позволяват, защо ние да не го правим, при положение, разбирате каква е колосална разликата между нашите школи и тези на Лион, ПСЖ или Марсилия, които могат да произведат френски футболисти, за да захранят националния отбор. Но не го правят, значи са избрали някакъв път, някаква алтернатива, с които да помогнат и постигнат резултати. Но ние тук сме по-светци от папата.

Няма как да виним Красимир Балъков за това, което се случва. Треньор е от няколко седмици. Преди него минаха десетки треньори, които бяха употребени в националния отбор. И отивайки в националния отбор, се заравяш в тягостна атмосфера – няма нищо. Ти отиваш на гилотината. Дали ще изкараш шест месеца, година или година и половина, си бита карта.

И който и да е треньор на националния отбор в момента, няма да има коренна разлика. Да, някой може да извика двама или трима други футболисти, но с това няма да се промени обликът на отбора. Това е голямата беда, че нямаме никаква, абсолютно никаква стратегия за развитие. Нека кажем 10-15 години, да ограничим чужденците, собствениците на клубове сами да се сетят, че така няма да стане, БФС също да инициира подобни срещи, но не само кръгли маси, на които сме се нагледали в последните 20 години със сладки, хапване и пийване. Трябва да се действа час по-скоро, защото наистина отиваме под дъното.